Важно!
22 юли:
† 8 Неделя след Петдесетница. Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Възвръщане мощите на св. свщмчк Фока

23 юли:
Св. мчци Трофим, Теофил и другарите им. Св. свщмчк Аполинарий, еп. Равенийски

24 юли:
Св. вмчца Христина
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


5 Неделя след Петдесетница - Александър Звезданов 07/07/2018 - 15:14

5 Неделя след Петдесетница

2018_07_01_002.JPGПрез 2018 г. Петата Неделя след Петдесетница се пада на 01 юли, когато Светата Православна Църква чества Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец и почита паметта на св. безсребреници Козма и Дамян. По случай празника Негово Високо благоговеийство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"След като мина доста време, откакто бяха пренесени честните чудотворни мощи на преподобния наш отец Иван Рилски от град Средец (София) в тогавашната столица, град Търново, и след като бяха станали там чрез тях преславни чудеса, и докато гърци и българи водеха непрекъсната война помежду си - врагът на мира, дяволът, надигна буря против страните на гръцкото царство (Византия), българското, сръбското и другите наоколо на север и на запад; вдигна безбожните перси от изток, които внезапно завоюваха източните и южните части на Византия, стигнаха до Македония и я подчиниха на себе си след силни сражения, а сръбските войски, които тогава бяха в нея, победиха при река Марица и оттам веднага се устремиха срещу сръбското кралство. При лютото сражение на Косово поле се случи да падне във войната жестокият насилник, техният султан Мурад I, когото неочаквано сръбски воини лишиха от живот и който зле изпусна нечестивата си душа. И така, понеже грехът се преумножи, сръбската земя се подчини да плаща данък на турците.

Малко по-късно те завладяха и българските предели като някакво напуснато гнездо. Тъй безбожните войнства се заеха и с оня чуден град, където лежаха чудотворните мощи на преподобния отец, като вършеха кръвопролития всеки ден, без да може някой да спре техния злобен устрем, навсякъде надделяваха с бойни сражения и жънеха големи победи. Разширявайки все повече своя пагубен устрем, те опустошаваха с огън много области с техните честни манастири и божествени храмове и ги предаваха на окончателно запустение. Тогава и свещената Рилска обител на този богоносен отец Йоан, в която той прекара ангелския си живот в плът и която впоследствие благолепно създаде от основи в чест на светеца знаменитият кесар Хрельо, в монашество наречен Харитон монах, беше разрушена и окончателно запустяла. И остана така доста години. А как след това бе обновена в първото си благолепие с Христовата благодат и как бяха върнати чудотворните мощи на преподобния от славния град Търново в същата обител, ще разкаже предстоящото слово...

След известно време, като престанаха войните и разстроените народни работи утихнаха, имаше трима мъже, благоговейни и благородни, българи по произход, които живееха в село Граница при град Велбъжд (Кюстендил), украсени със сана на свещенството, братя по плът, синове на блажения Крупнишки епископ господин Иаков, който много добре пастирстваше като светител в ония дни сред тамошното Христово стадо. Единият от тях се наричаше Иоасаф, който първенствуваше в техния живот още отначало, вторият се наричаше Давид и третият Теофан. И тримата, след като изпратиха при Бога своите съпруги и се отказаха от всичко светско, приеха върху си благото Христово иго (приеха монашество) и като се умилиха от страх Божий, напуснаха родното си място и се преселиха в Рилската пустиня.

При това не всички заедно, а един след друг. И понеже намериха всички здания напълно разрушени с изключение на църквата и кулата, пак възстановиха всичко от основи с Божията помощ и благолепно го украсиха, като положиха много труд и изразходваха много средства. И не само те самите и братството на манастира извършиха това, но се присъединиха и някои боголюбиви мъже. Мнозина не само от близките места, но и отдалече, привличани прилежно към боголюбива ревност като от някакъв одушевен магнит, се стичаха с голяма вяра и носеха приношения на светата обител всеки според силата си, а най-вече на празника на светеца, и придобили от това голяма полза, се връщаха пак у дома с радостна душа. В продължение на доста време, като уредиха светата обител, те представляваха образец и устав на добродетелен живот за всички свои подчинени с трудовете и подвизите си, в каквито винаги се упражняваха: прекарваха времето си в голямо търпение, молитва и пение, в пост и четене на божествените слова.

След като навсякъде се разнесе слухът за тях, в манастира дойде презвитер Иаков, протойерей на град Филипопол (Пловдив), който им съобщи за чудотворния ковчег на преподобния Иван, че от много години лежал скрит и неизвестен в Търновската архиепископия, но по онова време вече открито се показва на външни посетители, и че той самият го бил видял: бил там по работа със своя митрополит, поклонил се с мнозина други пред свещените мощи на преподобния и си изпросил от свещениците една частица от тях за благословение. Като чуха това от почитаемия презвитер, настоятелят на обителта, преподобният йеромонах Давид - понеже вече беше отишъл при Господа старшият брат Иоасаф, който беше пръв настоятел на обителта и който положи първа основа на добродетелта в нея - и останалото братство в Христа много се зарадваха в душите си и по-подробно го разпитваха за това. След известно време при тях дойде и друг свидетел, който разказваше същото: и той също така бил в Търново по някакъв случай и видял чудотворния ковчег на светеца със собствените си очи и добре се осведомил за него. Но те все още нямаха твърдото убеждение, че наистина всичко това е така и никак не можеха да повярват на разказите, защото дотогава никога не бяха чували, че ковчегът на преподобния се намира в Търново - многото изтекло време беше предало тази работа в глъбините на забравата и най-вече поради тежките събития около този град по време на неговото завземане чрез нашествието на варварите. Защото, когато Бог предаде този град в ръцете на враговете заради нашите грехове, тогава намиращите се в него светини бяха разграбвани свободно, поради което се мислеше, че и мощите на преподобния Иван тогава са били отнесени нанякъде. Затова, за да се осведомят по-добре за него, изпратиха един брат от манастира, който познаваше оня край, като му поръчаха внимателно да разузнае всичко и да бъде очевидец на светите мощи, за да може, като се завърне, да им разкаже подробно всичко, което е видял и разбрал.

След като пратеникът огледа всичко според дадената му заповед и скоро се завърна при тях и им каза цялата истина, те веднага съобщиха за това на благочестивата царица Мария, която беше дъщеря на благочестивия сръбски деспот Георги и жена на самодържавния султан Мурад II. Тя живееше тогава не в царския дворец на столицата, а в имението си, където имаше и голямо жилище на юг от град Серес. Пратениците й разказаха всичко и горещо я помолиха да им помогне да пренесат свещените мощи на преподобния от град Търново в неговата честна Рилска обител, за която услуга й обещаваха голяма награда от Бога на небето. А благочестивата и боголюбива царица, щом чу това от монасите, душата й се уязви от божествена любов, склони към тяхната молба и се постара скоро да я превърне в дело. И ето, в подходящо време тя се яви пред самодържавния султан Мохамед II, който тогава държеше скиптъра на царството и който я имаше вместо майка и й оказваше почит във всичко, както никому другиму в своето царство, а и с един виден член на правителството разговаря за светеца, и понеже беше на голяма почит пред царя, не се излъга в надеждата си. Получи заповед от царската власт до търновския кадия (съдия) да изпълни молбата на монасите с възможната бързина; и като се върна от столицата, повика при себе си монасите в имението, където пребиваваше, и им даде писмото. А те, като го получиха, се върнаха в манастира, колкото беше възможно по-скоро. Свикаха манастирския събор и веднага изпратиха в Търново ония, които определиха да отидат за пренасянето на светеца. А те бяха: йеромонах господин Теофан, йеромонах господин Варлаам, брат Геласий, презвитер Йоан от Белчин и някои други, под началството в тази служба на преподобния йеромонах господин Теофан, който беше брат по плът на тогавашния манастирски игумен и който беше втори след него в манастирското управление. Той беше наистина човек достоен по разума си и опитен в Божествените Писания, а най-вече превъзхождаше доста много манастирските обитатели с постническите си подвизи и с остротата на ума си.

Царевец. Съвременна реконструкцияКогато пратениците стигнаха в българската столица Търново, първенците на града узнаха причината на тяхното идване и вдигнаха голям шум и вълнение сред народа, за да не им бъде разрешено в никой случай да изнесат мощите на светеца от техния град, но по всякакъв начин да бъдат върнати без успех. След като стана голям спор между тях, който продължи цели три дни и се вдигна голямо вълнение сред народа, двете страни по взаимно съгласие се отнесоха към градския кадия (съдия) да разреши техния спор. И когато монасите дадоха царското писмо на съдията, което му заповядваше бързо да даде на пустинните мъже пустинния светилник Йоан, съдията веднага предаде в техни ръце желаното от дълго време съкровище, всечестния ковчег на богоносния светец, и така крамолата получи своя край и спорът на двете страни се разреши. Тогава монасите с много почит и радост веднага взеха ковчега на светеца, обвиха го с чисти плащаници, помазаха го с благовонни масла и вече не намираха смисъл да остават в града, а веднага на другия ден излязоха от града и като поставиха ковчега на светеца върху едно животно, поеха пътя към своя манастир, без някой от града да ги изпрати с изключение на някои бедняци и няколко монаси. Същия ден около 12 часа стигнаха до някаква река, която се нарича от местното население Росица и която не е на голямо разстояние от града. И понеже тогава тя беше наводнена така, че беше изпълнила цялото си корито и никой не можеше да я премине заради многото въртопи и непристъпни струи, монасите бяха обхванати от голяма скръб и бяха в недоумение какво да правят. Но внезапно им се яви нещо като благоуханен дим, който излизаше от ковчега на преподобния, и изпълни цялото онова място на два часа разстояние. Тогава те веднага получиха смелост, навлязоха в реката, преминаха я без никаква вреда, носени от молитвите на светеца, и поеха своя път с радост и веселие.

Когато наближиха към град Никопол и щяха да влязат в града, на два километра ги посрещна един велможа Богдан, който, бидейки твърде христолюбив, имаше голяма вяра в светеца. И като влязоха заедно с него в града и в неговите палати, внесоха ковчега на светеца в неговата молитвена стая, където бяха запалени много свещи и благоуханен тамян с други аромати. След това влязоха в църква и извършиха божествената служба на светите Христови Тайни в името на светеца и се върнаха в къщата, където бяха удостоени с много внимание на готовата и изпълнена с голямо изобилие трапеза. Там се събра без малко целият град, мало и голямо, като се веселяха и пееха божествени песни, а държавният мъж предстоеше заедно със своите слуги гологлав и не пожела да седне на своя стол до 10 часа вечерта. Като свърши така този пир, всички се разотидоха по домовете си. Сутринта, като станаха, изпяха обикновените песни (утринята) и като приготвиха всичко за заминаването, пак се чуваше някакъв шум, понеже целият град се беше събрал за изпращането на светеца. И пак се появи голямо благоухание от ковчега на светеца, което не престана да тече оттогава през всичките дни и нощи. Споменатият велможа надари богато носещите ковчега на преподобния и ги снабди предоволно с нужното за път, а те положиха носилото на светеца върху животното, той пък ги изпрати чак до река Осъм заедно с тамошните боляри. И там, като прегръщаха ковчега на светеца и се поклониха на монасите, връщаха се всеки у дома си, като се обръщаха назад.

Раклата с мощите на Св. Крал (Стефан Милутин) в цьрквата "Св. Неделя" в София Като преминаха ония предели и стигнаха в Средец (София), внесоха ковчега в големия храм "Свети великомъченик Георги", където лежи и свети крал Милутин, наречен Бански, и докато там на един одър лежаха светците и издаваха двойно благоухание за чудо на всички, целият град веднага се стече при тях със свещи и кадила.

Тук монасите сметнаха за добре да предизвестят в манастира за своето пристигане със светеца. И изпратиха един от служителите, като му дадоха следното писмо:

"До честния йеромонах, наш отец и игумен на свещената Рилска обител - господин Давид, и цялото в Христа братство - най-малкият сред монасите Теофан с братята: Да се радват в Господа! Да знаете, че излязохме от търновските предели, добре подпомогнати във всичко от Божията благодат и вашите молитви, като носим със себе си всечестния ковчег на преподобния. И сега сме в град Средец (София), където искаме да останем пет-шест дни и тогава да поемем пътя за манастира. Светиня ви, постарайте се да излезете да посрещнете светеца с подобаващи почести! Молете се за нас!"

След като пуснаха пратеника и се радваха на шестдневен покой, славени и почитани от всички, някаква жена от богатите родове на града направи нов ковчег за светеца от негниещо дърво за 100 гроша, в който и положиха мощите на светеца. А мъжът на тази жена даде шест жълтици, купи светла плащаница и покри с нея ковчега на светеца.

Пренасяне мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир. Стенопис от Никола Образописов в метоха Орлица, в преддверието на църквата "Св. св. ап. Павел и Петър", 1863 г.На изображението: Пренасяне мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир. Стенопис от Никола Образописов в метоха Орлица, в преддверието на църквата "Св. св. ап. Павел и Петър", 1863 г.

Когато настана седмият ден и след като се извърши славословието на утринното пение, жителите на града узнаха, че монасите искат да тръгнат със светеца и всички заедно се събраха с жени и деца в голямата църква "Свети великомъченик Георги" при митрополията, където обитаваха дошлите със светеца, и решиха помежду си да направят подобаващо изпращане на светеца със свещеници в свещени одежди, със свещи и кадила. Макар и някои от народа да се бояха да не би агаряните да им направят нещо ненадейно, това решение се оказа угодно на всички. И така, заедно с народа, като вдигнаха светеца, множеството избрани мъже на коне, други пеш, множество боси с жени и деца ги изпращаха вън от града на 4 поприща и като се спускаха със сълзи и плач да целуват ковчега на светеца върху носилото, казваха: "Отиваш си от нас, дивни отче, а нас оставяш сираци, както преди!" И удряйки се в гърдите, се връщаха. А велможите заедно със свещеници и монаси направиха шествие с тях чак до мястото, наречено Лешница. И след като ги гостиха там и си взеха мир по обичай (като се сбогуваха), връщаха се у дома. А други вървяха с тях чак до светата обител. Оттам започнаха да носят светеца на своите рамене, като го снеха от животното, което го носеше дотогава.

Като чуха хората от околността за пристигането на светеца, събраха се на река Герман в някакво село, на разстояние от манастира около ден и половина път, и там го чакаха. Но и манастирският игумен, когато узна, че светецът се приближава, вдигна се със своите подчинени, които бяха по това време в манастира - свещеници и братя, и като взеха свещи и най-благоуханни кадила, срещнаха го с почести в споменатото село и почиваха на онова място ден и нощ. Сутринта, като запалиха свещи и кадила и като произнесоха молитва, сам игуменът със свещеници взе мощите на светеца и вървеше пред ковчега, като се радваше и пееше, както някога богоотец Давид пред ковчега на завета. И така вървяха пеша с целия народ до голямата планина Рила. Когато стигнаха до подножието на планината, игуменът заповяда да седнат и да вкусят храна, за да не се изтощят някои от неядене. И така полегнаха хората по зелената трева, както някога при чудесата на Христа. И там поставиха знак в името на светеца, където и досега всяка година на празника хората правят тържество.

После, като станаха оттам, дойдоха в манастирския метох, наречен Орлица, и в църквата "Свети Апостоли", която сам игуменът на манастира - Давид, бе издигнал от основи на това място, положиха честния ковчег на преподобния, защото на другия ден беше празникът на първовърховните апостоли Петър и Павел. И тържествуваха с народа, и деня почетоха, и на Бога въздадоха благодарствена хвала. Като станаха на другия ден, който е 30 юни, пак игуменът със свещениците и с Крупнишкия епископ господин Йосиф, който беше също така негов брат по плът, взе ковчега и го носеше, а народът следваше пеша и викаше "Господи помилуй", чак до самия мост над метоха. Оттам някои от народа поеха светеца и окрилени от бързотечната лекота на божествения Дух, скоро станаха невидими за тях, защото повече от бързите елени или от летенето на орлите бягаха, и не че те носеха светеца, но самите те невидимо бяха носени от него. И това чудо бе последвано от други чудеса. А те възседнаха коне и ги гонеха, но не можаха да стигнат светеца, нито с очи да го видят, така че мнозина, учудени от това преславно видение, казваха: "Какво ли означава това дивно и преславно чудо?" А мъжете, които носеха светеца, едва с усилие можаха по-късно да задържат ковчега, за да дочакат тях и изостаналия народ.

Раклата с мощите на Св. Иван Рилски в Рилския манастир

След това, като тръгнаха оттам и изминаха около половин поприще от това място, ги срещна цялото братство на светата обител с икони и честен кръст на мястото, наречено Върбица, малко по-долу от съединението на двете реки Рила и Илиина, и там образуваха хор заедно и пяха божествени песни, целуваха светинята и един друг, и оттам всички заедно пристигнаха в манастира. И като внесоха ковчега на преподобния в църквата с много почести и псалмопение, поставиха го на приготвеното място на 30 юни 1469 г., където и досега лежи и е непресъхващ извор на изцеления за пристъпващите с топла вяра.

Като извършиха всенощно бдение и почетоха деня, установиха оттогава всяка година да служат на преподобния всенощно бдение в манастира на първия ден на месец юли заедно със светите безсребреници Козма и Дамян, като празнуват така възвръщането на честните мощи, и да му пеят молебен канон-параклис в четвъртък всяка седмица на годината.

След това изпратиха съобщение на благочестивата царица Мария за светеца и за своето пътешествие. Царицата, като прочете писмото и узна за връщането на светеца, много се зарадва и им написа благодарствено писмо, в което се казваше: "Благодаря на моя Бог, че в наши дни стана връщането на мощите на светеца!" И предаде на пратеника светла плащаница, а за чест на преподобния и за неин вечен спомен. Слава на нашия Бог, който промислително благоволи това, за да се осветят и западните краища на българската земя чрез връщането на мощите на преподобния и да се наставят в доброто сега и винаги и во веки веков. Амин."

2018_07_01_003.JPG

2018_07_01_004.JPG

2018_07_01_005.JPG

2018_07_01_006.JPG

2018_07_01_007.JPG

2018_07_01_008.JPG

2018_07_01_009.JPG

2018_07_01_010.JPG

2018_07_01_011.JPG

Рождение на св. Иоан Кръстител - Александър Звезданов 24/06/2018 - 17:03

Рождение на св. Иоан Кръстител

2018_06_24_001.JPGПрез 2018 г. денят, в който почитаме Рождението на св. Иоан Кръстител, съвпадна с Петата Неделя след Петдесетница (24 юни, Св. Никита, еп. Ремесиански). По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ - Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.

Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.

А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
...
А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.

На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.

И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.

И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.

Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.

И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.

И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля"
[Лука 1:5-25, 57-80]


2018_06_24_002.JPG

2018_06_24_003.JPG

2018_06_24_004.JPG

2018_06_24_005.JPG

2018_06_24_006.JPG

2018_06_24_007.JPG

2018_06_24_008.JPG

2018_06_24_009.JPG

2018_06_24_010.JPG

2018_06_24_011.JPG

Трета Неделя след Петдесетница - Александър Звезданов 18/06/2018 - 20:39

Трета Неделя след Петдесетница

2018_06_17_001.JPGВ Третата Неделя след Петдесетница (17.06.2018 т., Събор на св. Доростолски мъченици. Св. мчци Мануил, Савел и Исмаил. Св. мчк Манасий Габровски) Негово Високоблагогоевйнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Доростолската митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи. Тя води началото си от около 390 г. От района на Доростол произхождат редица мъченици, понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр. За съжаление тяхната памет е потънала в забрава.

С решение на Светия Синод на 10 юли 2016 г., в град Силистра се проведе първият Събор в памет на Доростолските мъченици.

Празникът е подвижен и се чества всяка година в третата неделя след Петдесетница. В Събора на Доростолските мъченици имената на светите мъченици: св. Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски и др.

Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в красиви дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога.

Този път изборът паднал на св. Дасий. Като узнал това, той казал: "Ако ми е съдено да умра, подобре да умра за Христа като християнин". Той открито изповядал пред съгражданите си своята вяра в Христос, изобличил ги за тяхното злочестие и заблуждения и обърнал много от тях в Христа. Поради това, по заповед на императорите Диоклециан и Максимиан, той бил обезглавен след жестоки мъчения.

През VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побегнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея "Диоцезиано" се пази неговият каменен саркофаг с надпис: "На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол".

Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол, бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.

Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: "Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл и строшил идолите.

Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: "Аз строших вашите силни богове!" Той бил хванат и заведен при управителя.

Управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.

Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.

На брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.

Светите мъченици Дадас, Максим и Квинтилиан пострадали при император Диоклециан (284-305), при заповедта да принесат жертви на езическите богове.

Управителите на град Доростол организирали пищни тържества, на които присъствали жители не само на града, но и на околните селища.

Когато честванията свършили, някой издал на императора, че тримата братя – Дадас, Максим и Квинтилиан не се подчиняват на заповедите на императора. За тях били изпратени войници, които уловили светците по време на молитва и ги довели на съд.

Управниците разпитали братята, които изповядали смело християнската вяра. Тогава управителят предложил на свети Максим да стане жрец на бога Зевс, но той изобличил Зевс и отново изповядал Истинския Бог.

Управителят се опитал да склони Дадас и Квинтилиан, но те отвърнали, че ще последват своя брат. Мъчениците били изпратени в затвора и там се молели за спасението на душите си. В полунощ, когато светиите спели, дяволът им се явил, за да ги изкуши. Но когато те се събудили, видели ангел, който им казал да не се страхуват и, че тяхната надежда ще ги отведе до Бога. На следващата сутрин управителят казал на братята, че боговете в сън са му открили волята си да убие братята, ако те не признаят идолите. Мъчениците отговорили, че Господнята воля е те да загинат в Негово име.

След няколко дни на изтезания и разпити мъчениците били осъдени на смърт. Били отведени в родното им селище и там обезглавени († 286).

Мъчениците Пасикрат и Валентин произхождат от мизийския град Доростол. Те били войници по време на управителя Авсолан. Пасикрат бил на 22 години, а Валентин на 30 години.

Когато започнали преследванията на християните, Пасикрат и Валентин открито изповядали вярата си в Христос. По време на процеса мъченик Пасикрат заплюл идола на Аполон и отказал да принесе жертва.

Братът на св. Пасикрат го молел да принесе привидно жертва на идолите и така да се спаси. Но мъченикът сложил ръка върху огъня на олтара и казал: "Тялото е смъртно и изгаря в огъня. Душата е безсмъртна и презира всички видими мъки".

Мъченик Валентин също заявил готовността си да страда за Христа.

Когато мъчениците били отведени за изпълнение на наказанието, били следвани от майката на св. Пасикрат, която увещавала сина си да не се страхуват от смърт в името на Христос. Двамата мъченици били обезглавени († 288)."


След края на службата за благословение бе раздаден новия брой на енорийския вестник "Православни вести".

2018_06_17_002.JPG

2018_06_17_003.JPG

2018_06_17_004.JPG

2018_06_17_005.JPG

2018_06_17_006.JPG

2018_06_17_007.JPG

2018_06_17_008.JPG

Петдесетница в Айтос - Александър Звезданов 27/05/2018 - 20:12

Петдесетница в Айтос

2018_05_27_001.JPGВ осмата Неделя след Пасха Светата Православна Църква празнува рожденият си ден. По случай празника негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски".

"Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.

И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.

А в Йерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела? Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.

Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Йерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля: "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който..призове името Господне, ще се спаси"."
[Деяния на светите апостоли 2:1-21]


2018_05_27_002.JPG

2018_05_27_003.JPG

2018_05_27_004.JPG

2018_05_27_005.JPG

2018_05_27_006.JPG

2018_05_27_007.JPG

2018_05_27_008.JPG

2018_05_27_009.JPG

2018_05_27_010.JPG

2018_05_27_011.JPG

2018_05_27_012.JPG

2018_05_27_013.JPG

2018_05_27_014.JPG

2018_05_27_015.JPG

2018_05_27_016.JPG

2018_05_27_017.JPG

2018_05_27_018.JPG

2018_05_27_019.JPG

2018_05_27_020.JPG

2018_05_27_021.JPG

2018_05_27_022.JPG

Черешова задушница в Айтос - Александър Звезданов 26/05/2018 - 18:33

Черешова задушница в Айтос

2018_05_26_001.JPG

"Той не е Бог на мъртви,
а на живи, защото у Него
всички са живи"
[Лук. 20:38]


Светата Православна Църква е определила в съботния ден срещу Петдесетница да проявим любовта си към починалите отвека наши братя и сестри като се молим за упокой и спасение на душите им. Затова и този ден се нарича задушница.

Задушница в съботата преди Петдесетница се нарича черешова задушница. Тя е една от трите съботи през годината, в които се прави общ помен за душите на починалите - наред със съботата преди Неделя Месопустна и съботата преди Архангеловден, налечена още Архангилова задушница.

За упокой на нашите починали сродници ние:
  • принасяме молитви с вяра, че един ден и те, и всички починали в Христа, ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него" [6:8];
  • правим дела на благотворителност, но милосърдие - подпомагаме болни, страдащи или изнемогващи, раздаваме дрехи на нуждаещи се, даряваме средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата, аа като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за тях.
  • приноси за покойници (раздавки) - подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре" [1Кор. 15:36], затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза - Иисус Христос - и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие [Иоан 15:4].

По случай Черешова задушница Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи заупокойна света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил."
[Иоан 5:24-30]


2018_05_26_002.JPG

2018_05_26_003.JPG

2018_05_26_004.JPG

2018_05_26_005.JPG

2018_05_26_006.JPG

2018_05_26_007.JPG

2018_05_26_008.JPG

2018_05_26_009.JPG

2018_05_26_010.JPG

2018_05_26_011.JPG

2018_05_26_012.JPG

2018_05_26_013.JPG

Неделя на Слепия в Айтос - Александър Звезданов 26/05/2018 - 18:01

Неделя на Слепия в Айтос

2018_05_13_001.JPGВ шестата Неделя след Пасха (13.05.2018 г., Неделя на Слепия, св. мчца Гликерия девица, св. мчк Лаодикий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?

Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова. Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи, Докле съм в света, светлина съм на света.

Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.

Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.

Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.

А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.

Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.

Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.

Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?

А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.

Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.

Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.

Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?

Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе. Той е.

А той рече: вярвам. Господи! И Му се поклони."
[Иоан 9:1-38]


2018_05_13_002.JPG

2018_05_13_003.JPG

2018_05_13_004.JPG

2018_05_13_005.JPG

2018_05_13_006.JPG

2018_05_13_007.JPG

2018_05_13_008.JPG

2018_05_13_009.JPG

2018_05_13_010.JPG

2018_05_13_011.JPG

2018_05_13_012.JPG

2018_05_13_013.JPG

2018_05_13_014.JPG

2018_05_13_015.JPG

2018_05_13_016.JPG

Ще почетем паметта на св. св. Методий и Кирил - Александър Звезданов 08/05/2018 - 21:48

Ще почетем паметта на св. св. Методий и Кирил

Sv_Sv_Metodii-j_i_Kiril_200.JPGСветата Православна Църква почита паметта на славянските просветители св. св Методий и Кирил на 11. май. По случай празника Негово Високоблагоговеййнство ставрофорен иконом Ромил ще отслужи света литургия от 9:00 часа в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос.

След светата богослужба от храма ще потегли литийно шествие, организирано от Църковното настоятелство и народно читалище "Васил Левски 1869". Шествието ще достигне площад "Свобода" където о. Ромил ще отслужи молебен за здраве и благоденствие на всички ученици, учители, просветни дейци и на жителите на града. След това празненството продължава с програма, подготвена от айтоското читалище.

(Тъй като св. Методий е епископ, неговото име е редно да се споменава преди името на св. Кирил, който е монах.)

Първа света литургия в с. Руен - Александър Звезданов 06/05/2018 - 21:29

Първа света литургия в с. Руен

2018_05_06_001.JPGПо случай храмовия празник на храм "Св.вмчк Георги Победоносец" в с. Руен на 6 май 2018 г. (✝ 5 Неделя след Пасха - на Самарянката. Св. вмчк Георги Победоносец - Гергьовден. Св. прав. Иов Многострадални) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи първа света литургия след освещаването на храма в съслужение с прот. Николай от храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна. Службата огласяха иподякон Ромил и Тодор.

За поклонение в храма бе поставена иконата пресвета Богородица "Скоропослушница" от храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, копие от 1893 г на едноименната икона в манастира Дохиар на Света гора (Атон).

Сред Гостите на празника бяха кметът на община Руен г-н Исмаил Осман, председателят на общинския съвет Руен г-н Ешереф Ешереф и депутатът от Бургаски избирателен район г-н Севим Али.

"И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.

Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?

Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

Иисус ѝ казва: Аз съм. Който говоря с тебе.

В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?

Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?

Тогава те излязоха из града и идеха към Него.

Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!

Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?

Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.

И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му.

А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос."
[Иоан 4:5-42]


"Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и той на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.

След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:

- Докога ти, царю, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.

Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:

- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”

- Истината - отговорил Георги.

- Коя е тази истина?

- Истината е сам Христос, гонен от вас.

- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.

- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:

- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоята младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.

- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небесно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!

Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята по гръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:

- Разкая ли се, Георги?

Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:

- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!

Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:

- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:

- Не бой се, Георги. Аз съм с тебе!

След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:

- Аз съм Георги!

Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:

- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!

Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.

Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.

Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:

- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.

Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:

- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!

След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:

- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!

Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.

Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:

- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.

- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.

- Какви са тези дела? – запитал императорът.

- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.

Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.

Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:

- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.

В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.

Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:

- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!

След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.

Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен. "


След светата литургия о. Ромил и о. Николай отслужиха водосвет за здраве и благоденствие на жителите на селото и на всички присъстващи. НЕгово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил награди с духовни награди - икони, част от спомществувателите, които допринесоха за построяването и благоукрасяването на храма. той спомена и всички, дали своята лепта за богоугодното дело - жителите на Руен, енориашите от Вресово и Айтос и др.

За благословение бе раздаден вестник, отпечатан от Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

Храмовият празник продължи с курбан, осветен от о. Ромил и всенародно веселие.

2018_05_06_002.JPG

2018_05_06_003.JPG

2018_05_06_004.JPG

2018_05_06_005.JPG

2018_05_06_006.JPG

2018_05_06_007.JPG

2018_05_06_008.JPG

2018_05_06_009.JPG

2018_05_06_010.JPG

2018_05_06_011.JPG

2018_05_06_012.JPG

2018_05_06_013.JPG

2018_05_06_014.JPG

2018_05_06_015.JPG

2018_05_06_017.JPG

2018_05_06_018.JPG

2018_05_06_019.JPG

2018_05_06_020.JPG

2018_05_06_021.JPG

2018_05_06_022.JPG

2018_05_06_023.JPG

2018_05_06_024.JPG

2018_05_06_025.JPG

2018_05_06_027.JPG

2018_05_06_028.JPG

2018_05_06_029.JPG

2018_05_06_030.JPG

2018_05_06_031.JPG

2018_05_06_032.JPG

2018_05_06_033.JPG

2018_05_06_034.JPG

2018_05_06_035.JPG

2018_05_06_037.JPG

2018_05_06_038.JPG

2018_05_06_039.JPG

2018_05_06_040.JPG

2018_05_06_041.JPG

2018_05_06_042.JPG

2018_05_06_043.JPG

2018_05_06_044.JPG

2018_05_06_045.JPG

2018_05_06_047.JPG

2018_05_06_048.JPG

2018_05_06_049.JPG

2018_05_06_050.JPG

2018_05_06_051.JPG

2018_05_06_052.JPG

2018_05_06_053.JPG

2018_05_06_054.JPG

2018_05_06_055.JPG

2018_05_06_057.JPG

2018_05_06_058.JPG

2018_05_06_059.JPG

2018_05_06_060.JPG

2018_05_06_061.JPG

2018_05_06_062.JPG

2018_05_06_063.JPG

2018_05_06_064.JPG

2018_05_06_065.JPG

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница - Александър Звезданов 05/05/2018 - 22:28

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница

2018_05_05_015.JPGЧудотворната икона на пресвета Богородица "Скоропослушница" е една от древните икони на Божията Майка. Първообразът ѝ се намира в манастира Дохиар ("Свети архангели Михаил и Гаврийл") на Света Гора.

Според преданията иконата е изписана през Х век с благословението на основателя на манастира Дохиар преподобни Неофит. Предполага се че иконата е нарисувана по образ на древна икона, намираща се в гр. Александрия. Своето име - Скоропослушница - иконата получава през XVII век, когато с нея се случва чудо, за което пише в манастирската кондика.

Иконата "Скоропослушница" е фреска (може да я видите на изображението в ляво), изписана на външната стена пред входа в трапезарията. Съществува и нейно чудотворно копие, което се изнася при литийните шествия.

В средата на XVII в Дохиарската обител се подвизавал монах Нил, изпълняващ послушание в трапезарията. Всеки път, влизайки в трапезарията, той по невнимание опушвал светлия образ на Божията Майка пред входа.

Веднъж, минавайки покрай иконата с пушеща факла, монах Нил чул глас: "В бъдеще не се приближавай тук със запалена борина и не опушвай Моя образ". Нил в началото се изплашил, но решил, че това го е казал някой от братята и не обърнал внимание на думите.

Той продължил, както преди, да си ходи със запалена борина, но след врем отново чул глас от иконата "Монахо, недостоен за това име! Дълго ли така безгрижно и така безсрамно ще опушваш моя образ?" При тези думи монаха неочаквано загубил зрението си.

Дълбоко покаяние обхванало душата му и той искрено изповядал своя грях на неблагоговейно отношение кам образа на Божията Майка, признавайки се за достоен за такова наказание.

Нил решил да не се отделя от иконата, докато не получи прошка за греховете си и изцеление от слепотата.

На сутринта братята го намерили да лежи ничком пред светия образ. След разказа му за случилото се с него, монасите запалили пред иконата неугасващо кандило.

Провинилият денем и нощем се молел и плакал, обръщайки се към света Богородица, така че скоро молитвата му била чута .Познатият глас му казал: "Нил! Твоята молитва бе чута, ти си простен, и зрението отново се дава на твоите очи. Възвести също на всички братя, че Аз съм покровът, промишлението и защитата на тяхната обител, посветена на Архангелите. Нека те и православните християни се обръщат към мен при соите нужди, и Аз няма да оставя никого нечут: на всички, които с благоговение прибягват към Мен, ще бъда ходотайка и молитвите на всички ще бъдат изпълнявани от Моя Син и Бог заради Моето ходотайство пред Него. Отсега тази моя икона ще се нарича "Скоропослушница" защото скоро на всички идващи при нея ще се явява милост и скоро ще чувам техните прошения."

Вследствие на тези радостотворни слова зрението на монах Нил се върнало. Това станало на 9 ноември 1664 година.

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница, която на 5 май 2018 г посети гр. Айтос и бе поставена за поклонение, е изписана през 1893 година в манастира "Св. Пантелеймон" на Света гора и осветена в манастира Дохиар. През 1915 г. е подарена на храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна, когато е осветен и самият храм - един от най-старите в Одеска област. В този ден хиляди вярващи отишли да посрещнат светинята от Атон.

Храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев е паметник на културата. Въпреки това по време на богоборческия комунистически режим куполът на храма и камбанарията са разрушени. В началото на реставрацията през 90-те години на ХХ век, под стълбите, водещи към звънарницата, е открита чудотворната икона на пресвета Богородица Скоропослушница и още една икона.

Възстановяването на храма, започнато през 90-те години от трагично загиналия при катастрофа предстоятел на храма Иоан Дементьев и което все още се довършва, е продължено през последните 10 години от Новия предстоятел прот. Николай, който съпровождаше иконата при гостуването ѝ в Айтос.

Следващите снимки са на храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев, на олтара му и на чудотворната икона на пресвета Богородица Скоропослушница в храма.

2018_05_05_016.JPG

2018_05_05_017.JPG

2018_05_05_018.JPG

Източници:
1. http://hram-troicy.prihod.ru/ikony_bozhiejj_materi/view/id/114602
2. http://baltaeparhia.org.ua/ananevskoe-blagochinie/?s_p_c_t=1342&product_id=8&view=showproduct&page_num=1&back=1

Поклонение пред чудотворната икона - Александър Звезданов 05/05/2018 - 21:13

Поклонение пред чудотворната икона на пресвета Богородица "Скоропослушница"

2018_05_05_001.JPGНа 5-ти май 2018 г. православните християни от Айтос посрещнаха и се поклониха пред чудотворната икона на пресвета Богородица, наречена "Скоропослушница".

Чудотворния образ на Пресветата Майка пристигна в Айтос около 9:30 ч., съпроводен от предстоятеля на храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна - прот. Николай и предстоятеля на айтоския храм ставрофорен иконом Ромил. С тържествени песнопения иконата бе внесена в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски", където бяха се събрали православните християни за да се поклонят пред светия образ.

Протойерей Николай разказа накратко историята на иконата и някой от чудесата, които се случили след молитви пред нея по време на поклоненията в Молдова, Румъния и България. След това Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи акатист пред иконата на св. Богородица Скоропослушница.

След акатиста (служба по време на която не се сяда) започна поклонението пред чудотворния образ на Божията Майка.

Молитва пред иконата на пресвета Богородица "Скоропослушница"

"О, Пресвета Дево, Майко на Всевишния Бог, Скоропослушна Застъпнице за всички, които с вяра прибягват към Тебе!

Погледни милостиво от висотата на Своето небесно величие към мен, непотребния, който усърдно се моли пред Твоята икона.

Скоро чуй смирената молитва, която аз, грешният, възнасям към Тебе, и я принеси на Твоя Син, умолявай Го да озари помрачената ми душа със светлината на Своята Божествена благодат и да очисти моя ум от суетните помисли, да успокои страдащото ми сърце и да изцели неговите рани, да ме вразуми за добри дела и да ме укрепи да Му служа със страх, да ми прости всички злини,които съм извършил, да ме избави от вечните мъки и да не ме лиши от Своето Небесно 
царство.

О, Преблагословена Богородице, Ти си благоволила да наречеш Своя образ „Скоропослушница" и си заповядала всички да прибягват към Теб с вяра.

Не ме оставяй в моята скръб и не допускай да погина в бездната на моите грехове.

В Теб, след Бога, е цялото ми упование и надежда за спасение и на Твоя покров и застъпничество предавам себе си во веки. Амин!

Преблага моя Царице, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Радост на скърбящите и Покровителка на притесняваните!

Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник.

Ти знаеш моята неволя - избави ме, както Ти искаш. Защото нямам друга Помощница, ни Застъпница, ни блага Утешителка, освен Тебе, о, Божия Майко.

Запази ме и ме покрий во веки веков. Амин!"


2018_05_05_002.JPG

2018_05_05_003.JPG

2018_05_05_004.JPG

2018_05_05_005.JPG

2018_05_05_006.JPG

2018_05_05_007.JPG

2018_05_05_008.JPG

2018_05_05_009.JPG

2018_05_05_010.JPG

2018_05_05_011.JPG

2018_05_05_012.JPG

2018_05_05_013.JPG

2018_05_05_014.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08 април 2018 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi127.png

Регистрация

 Брой на членовете 47 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 496214  общо

 3 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 1.26 секунди