Важно!

::: РОЖДЕСТВЕНСКИ :::
::::::::::::: ПОСТ :::::::::::::


13 декември:
Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица

14 декември:
Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 10/12/2017 - 18:10

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_12_10_001.JPGВ десетата Неделя след Неделя подир Въздвижение (10 декември 2017 т., св. мчци Мина, Ермоген и Евграф) негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Литургията огласяше хорът на храма.

"В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.

Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него."
[Лука 13:10-17]


"Св. преподобни Даниил Стълпник се родил в Месопотамия от родители, които дълго време нямали деца. В усърдните си молитви те дали обещание, че ако имат рожба, ще я посветят в служба на Бога. Родил им се син и те, верни на своето обещание, го завели в манастир още когато бил петгодишен. Но игуменът на манастира не се съгласил да го приеме - момчето трябвало напълно съзнателно да определи своя път в живота. И действително, когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревност към молитва и трудове.

След няколко години той пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал. По-късно го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел. Той се възкачил а кулата и получил благословение от св. подвижник, който в пророчески дух му казал:

- Бъди мъжествен, чедо, и да крепне сърцето ти. Много трудове ще понесеш заради Христа, но Христос ще ти бъде във всичко помощник, ще те укрепи и ще утешава душата ти.

Даниил се върнал в своята обител. Скоро игуменът починал, и братята искали да изберат за игумен Даниил, но той ги отклонил, като вместо себе си им посочил друг достоен човек, а сам напуснал манастира, за да изпълни отдавнашното си желание - да посети Йерусалим. Но не било съдено да се изпълни това му желание: междуособните войни и смутове затруднявали пътуването до светите места.

Даниил не послушал съветите на преподобни Симеон Стълпник. Когато го посетил за втори път, преподобният внушавал на Даниил да не тръгва. Но той тръгнал и по пътя срещнал един честен старец.

- Къде отиваш? - попитал той Даниил.

- Отивам към светите места, ако Бог е рекъл - отговорил Даниил.

- Добре стори, дето каза: "Ако Бог е рекъл". Тоя път е неугоден Богу. Не си ли чул какви смутове има в Палестина?

- Чул съм - отговорил Даниил, - но се уповавам на Бога. Той ще ми бъде помощник и ще ме запази от беда. Дори и да се случи нещо с мене, не се боя, защото живеем ли, умираме ли - всичко е за Господа [Рим. 14:8].

- Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази - казал старецът с думите на Псалмопевеца [Пс. 120:3].

Даниил започнал да уверява, че е готов да умре на тоя път заради Христа. Но старецът възразил, че не трябва доброволно да търси опасност. Той убедил най-после Даниил да остави пътя, по който е тръгнал и да отиде във Византия. "Нима само в Йерусалим можем да намерим Бога, казал той, а във град Византион не? Бог не се обхваща от място, любезни сине!".

Даниил се отказал от намерението си и потърсил да угоди на Бога чрез други трудове. Целият му живот бил посветен на Господа. Недалече от Византион той си построил стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва. Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство. Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Но подвижникът считал себе си винаги недостоен Божи служител. Подвизавал се по такъв начин 33 години и в дълбока старост."


2017_12_10_002.JPG

2017_12_10_003.JPG

2017_12_10_005.JPG

2017_12_10_006.JPG

2017_12_10_007.JPG

2017_12_10_008.JPG

2017_12_10_009.JPG

2017_12_10_010.JPG

2017_12_10_011.JPG

2017_12_10_012.JPG

2017_12_10_013.JPG

Четиринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 03/12/2017 - 14:58

Четиринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_12_03_001.JPGВ четиринадесетата Неделя след Неделя подир Въздвижение (03 декември, св. прор. Софония, св. свщмчк Теодор, архиеп. Александрийски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава.

Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!

Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала."
Лука 18:35-43


След светата служба си о. Ромил призова всички да купуват църковни календари и свещи само от църковния магазин или от храма.

Църковната свещ е нашата безкръвна жертва пред Бога, църковният каледар е интелектуален труд на Светия синод на Българската православна църква - Българска Патриаршия и е некоректно да бъде препечатван от други издателства без разрешение, както се прави в момента.

С приходите от свещи и друга църковна утвар светата православна църква се грижи за благолепието на Божия дом (храма) и от тези приходи се плащат възнагражденията на Божите служители.

2017_12_03_002.JPG

2017_12_03_003.JPG

2017_12_03_005.JPG

2017_12_03_006.JPG

2017_12_03_007.JPG

2017_12_03_008.JPG

2017_12_03_009.JPG

2017_12_03_010.JPG

2017_12_03_011.JPG

2017_12_03_012.JPG

2017_12_03_013.JPG

2017_12_03_014.JPG

2017_12_03_015.JPG

2017_12_03_016.JPG

2017_12_03_017.JPG

2017_12_03_018.JPG

2017_12_03_019.JPG

Тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 26/11/2017 - 15:57

Тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_11_26_001.JPGВ тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение (26 наември 2017 г., преп. Алипий Стълпник, преп. Яков Отшелник, св. Стилиан Пафлагонийски) Негово Високопреосвещенство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.

А той рече: всичко това съм опазил от младини.

Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога."

За благословение бе раздаден новият брой на енорийския вестник "Православни вести".
[Лука 18:18-27]


2017_11_26_002.JPG

2017_11_26_003.JPG

2017_11_26_005.JPG

2017_11_26_006.JPG

2017_11_26_007.JPG

2017_11_26_008.JPG

Девета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 19/11/2017 - 18:24

Девета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_11_19_001.JPGВ деветата Неделя след Неделя подир Въздвижение (19 ноември, св. прор. Авдий, св. мчк Варлаам) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.

И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.

Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

Тъй бива с тогава, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога."
[Лука 12:16-21]


В проповедта си след службата о. Ромил говори за днешния свят, който е става все по-материален и пожела на всички през поста да мислим повече за духовните богатства отколкото за материалните, да се вгледаме в себе си, да се покаем за греховете си и да се причастим.

2017_11_19_002.JPG

2017_11_19_003.JPG

2017_11_19_005.JPG

2017_11_19_006.JPG

2017_11_19_007.JPG

2017_11_19_008.JPG

2017_11_19_009.JPG

2017_11_19_010.JPG

2017_11_19_011.JPG

2017_11_19_012.JPG

2017_11_19_013.JPG

Света литургия в с. Лясково - Александър Звезданов 12/11/2017 - 21:50

Света литургия в с. Лясково

2017_11_12_001.JPGВ осмата Неделя след Неделя подир Въздвижение (12.11.2017 г., Св. Йоан Милостиви, патр. Александрийски. Преп. Нил Постник. Преп. Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. архангел Михаил" в с. Лясково.

"И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

Той отговори и рече; "Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".

Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.

А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.

И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така."
[Лука 10:25-37]


"Превързването на раните означава непосредствения допир на Христос до болния човешки род.

Със Своите пречисти уста Той е говорил на хората в ушите, със Своите пречисти ръце Той се е докосвал до слепите очи, до глухите уши, до прокажените тела, до мъртвите трупове. Раните се намазват с мехлем. Сам Господ е този небесен мехлем за грешното човечество. Той със Самия Себе Си е помазал раните на човечеството. Елеят и виното означават милост и истина. Добрият Лекар първо е помилвал болния, а след това му е дал лекарство. Но лекарство е и милостта, и учението е лекарство. Радвайте се, първо казва Господарят, а след това учи, предупреждава, заплашва. Не бой се, казва Господ на началника Иаир, и след това възкресява неговата дъщеря. Не плачи, казва Господ на Наинската вдовица, и след това вдига от мъртвите нейния син. Господ първо е показал милост, а след това е принесъл жертва. Неговото пришествие в света в човешко тяло, в скотско тяло, е най-голямата милост от всички дела на милосърдие; а Неговата жертва на Кръста е най-голямата от всички жертви от началото до края на света. Милост и правда ще възпявам, казва пророк Давид [Пс. 101:1].

Милостта е блага като елей; правдата е добра, но и малко горчива и тръпчива за грешниците, както виното за болните. Както елеят смекчава раните на тялото, така и Божията милост смекчава измъчената и огорчена човешка душа; и както виното горчи, но загрява вътрешността на човека, така и Божията истина и правда горчи на грешната душа, но когато се спусне дълбоко в нея, я загрява и усилва.

Добичето означава човешкото тяло, което и Сам Господ е взел на Себе Си, за да бъде по-близък и достъпен. Както добрият пастир, когато намери изгубената овца, я мята на раменете си и радостно я носи в своята кошара, така и Господ е взел на Себе Си заблудените, за да бъдат там, където е Той. В този свят хората наистина живеят между демоните като овце сред вълци. Господ е добрият Пастир, Който е дошъл да потърси Своите овци и да ги защити от вълците със Своето тяло; и идвайки, Му дожалява за хората, защото бяха като овци, които нямат пастир [Марк. 6:34]. Тук човешкото тяло е изобразено като добиче, за да се покаже с това безсловесността на самото тяло без словесната (разумната) душа. В такова тяло на добиче бива облечен човекът след Адамовия грях. И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече [Бит. 3:21]. Това станало тогава, когато Адам с греха на непослушанието се оказал напълно гол и когато се скрил от Божието лице. По Своята безкрайна кротост и безкрайна любов към раненото и полумъртво човечество Живият и Безсмъртен Господ и Сам се облякъл в тази ужасна, кожена и безсловесна телесна дреха. За да бъде по-достъпен за хората като Лекар, да бъде по-добре познат от хората като Пастир.

Странноприемницата означава светата, съборна и апостолска Църква, а съдържателят – апостолите и техните наследници, пастирите и учителите на Църквата. Църквата е основана още по време на земния живот на Христос, защото се казва, че Самарянинът донася ранения в странноприемницата и се погрижва за него. Господ е Основател на Църквата и първи Труженик в Своята Църква. Докато Той лично се грижи за ранения, съдържателят не се споменава. Едва на другия ден, след като Неговото земно време е изтекло, Той се обръща към съдържателя и предава болния на неговата грижа.

Двата динария означават, според някои тълкуватели, двата Божии завета към хората; Старият и Новият Завет. Това е Свещеното Писание, Свещеното Откровение на Божията милост и истина. Никой не може да се спаси от греха, от раните, нанесени на душата му, докато не познае Божията милост и истина, открити в Свещеното Писание. Както човек само при силната светлина на яркото слънце вижда всички пътища пред себе си и избира онзи, по който трябва да насочи стъпките си, така единствено при силната светлина на Свещеното Писание човек гледа и вижда пред себе си всички пътища на доброто и злото и ги различава един от друг. Но двата динария означават и двете природи на Господ Иисус, божествената и човешката. Тези две природи Господ е донесъл със Себе Си в този свят, за да служат на човешкия род. Никой не може да се спаси от тежките рани на греха, ако не познае тези две природи у Господ Иисус.

Защото раните на греха се лекуват с милост и истина; едното лекарство без другото не е лекарство. Господ не би могъл да покаже съвършена милост към хората, ако не се беше родил в тяло като човек; нито като човек би могъл да открие съвършената истина, ако не беше Бог. – Още, двата динария означават Тялото и Кръвта Христови, с които донесените в Църквата грешници се лекуват и хранят. Раненият има нужда и от превързване, и от помазване на раните, и от храна. Това е съвършеното лечение. Необходима е храна, и то добра храна, и както добрата храна, която лекарите препоръчват на болния, превързан и помазан в постелята, променя, усилва и очиства кръвта, тоест онова, което стои в основата на органичния живот на човека, така и тази божествена храна, Тялото и Кръвта Христови, из основи променя, очиства и укрепва човешката душа. Целокупното телесно лечение на болния е само образ на духовното лечение. И следователно, както при телесното лечение недостатъчно помага всичко, ако болният не се храни, така и при духовното лечение недостатъчно помага всичко, ако обърналите се грешници не се хранят с добра духовна храна, тоест с Тялото и Кръвта Христови. А Тялото и Кръвта на Христос в основата си означават милост и истина.

На връщане – тези думи означават второто Христово пришествие. Когато Той отново дойде като Съдия, но не в смирената дреха на добиче, а облечен в блясъка на безсмъртието и славата, тогава съдържателите, пастирите и учителите на Неговата Църква, ще Го познаят като някогашния Самарянин, Който им е предал болните души на грешниците да се грижат за тях. Но Той вече няма да бъде милостивият Самарянин, а праведният Съдия, Който ще въздаде на всеки по правда. Естествено, ако Господ съдеше според чистата небесна правда, малцина биха се спасили от вечния огън. Но Той познава нашата немощ и нашата болест и ще съди всеки, имайки предвид много неща, така че дори една чаша студена вода, подадена на жадния в Негово име, ще се смята за заслуга [Мат. 10:42]. Въпреки това не бива прекалено да се заблуждаваме и да се предаваме на безгрижие. Тук става дума за църковните пастири, за духовните водачи. На тях е дадена повече власт и благодат, и от тях повече ще се изисква. Те са солта на земята; ако солта изгуби силата си, се хвърля и се тъпче с крака [Мат. 5:13]. И още, Господ е казал, че мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи [Мат. 19:30]. А свещениците са първи в духовната странноприемница на Христос. Те са призвани да се грижат за болните, да наглеждат и да лекуват раните им и да ги хранят с храната на живота от честната трапеза на Божия Агнец. Горко им, ако не правят това! Те могат да бъдат първи в този кратък и временен живот, но във вечния живот няма да имат дял. И още, Господ е казал: горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда [Мат. 18:7]. А от нито един човек на този свят не може да дойде такава съблазън, каквато от небрежния свещеник, неговият малък грях съблазнява повече, отколкото големите грехове на другите хора. Въпреки това блажени са духовните пастири, които вярно изпълняват завета на отсъстващия милостив Самарянин, разпореждайки се правилно и разумно с Неговите два динария. Ще дойде ден и час, когато Господ на всеки от тях поотделно ще каже: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си [Мат. 25:21]"
св.Николай Велимирович


2017_11_12_002.JPG

2017_11_12_003.JPG

2017_11_12_004.JPG

2017_11_12_005.JPG

2017_11_12_006.JPG

2017_11_12_007.JPG

2017_11_12_008.JPG

2017_11_12_009.JPG

Архангелова задушница - Александър Звезданов 05/11/2017 - 08:03

Архангелова задушница

2017_11_04_001.JPG

"Той не е Бог на мъртви, а на живи,
защото у Него всички са живи"
[Лук. 20:38]

След като вечерта в петък бе отслужена Всеобща панихида, в събота (преп. Йоаникий Велики, св. свщмчци Никандър, епископ Мирски и Ермей презвитер, Задушница) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи заупокойна молитва за душите на нашите починали братя и сестри.

"Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?

Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове.

Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите - очаквайки вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници.

Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.

Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога - да смегчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят."


2017_11_04_002.JPG

2017_11_04_003.JPG

2017_11_04_004.JPG

2017_11_04_005.JPG

2017_11_04_006.JPG

2017_11_04_007.JPG

2017_11_04_008.JPG

2017_11_04_009.JPG

2017_11_04_010.JPG

2017_11_04_011.JPG

2017_11_04_012.JPG

2017_11_04_013.JPG

2017_11_04_014.JPG

2017_11_04_015.JPG

2017_11_04_016.JPG

2017_11_04_017.JPG

Архиерейска света литургия за празника на св. Димитрий Солунски - Александър Звезданов 26/10/2017 - 17:47

Архиерейска света литургия за празника на св. Димитрий Солунски

2017_10_26_001.JPGС благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий, на 26 октомври (св. вмчк Димитрий Мироточиви, преп. Димитра Доростолска) Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи тържествена света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос по случай храмовия празник и празникът на града в съслужение със свещеници от Сливенска епархия. Службата огласяше хорът на храма.

След светата литургия Преосвещения владика, свещениците и богомолците се отправиха с литийно шествие, предвождано от хоругви и иконата на "Св. Димитрий Солунски", до площад "Свобода" където бе отслужен молебен за здраве и благополучие на жителите и гостите на града.

"Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий."


2017_10_26_002.JPG

2017_10_26_003.JPG

2017_10_26_004.JPG

2017_10_26_005.JPG

2017_10_26_006.JPG

2017_10_26_007.JPG

2017_10_26_008.JPG

2017_10_26_009.JPG

2017_10_26_010.JPG

2017_10_26_011.JPG

2017_10_26_012.JPG

2017_10_26_013.JPG

2017_10_26_014.JPG

2017_10_26_015.JPG

2017_10_26_016.JPG

2017_10_26_017.JPG

2017_10_26_018.JPG

2017_10_26_019.JPG

2017_10_26_020.JPG

2017_10_26_021.JPG

2017_10_26_022.JPG

2017_10_26_023.JPG

2017_10_26_024.JPG

2017_10_26_025.JPG

2017_10_26_026.JPG

2017_10_26_027.JPG

2017_10_26_028.JPG

2017_10_26_029.JPG

2017_10_26_030.JPG

2017_10_26_031.JPG

2017_10_26_032.JPG

2017_10_26_033.JPG

2017_10_26_034.JPG

2017_10_26_035.JPG

2017_10_26_036.JPG

2017_10_26_037.JPG

2017_10_26_038.JPG

2017_10_26_039.JPG

2017_10_26_040.JPG

2017_10_26_041.JPG

2017_10_26_042.JPG

2017_10_26_043.JPG

2017_10_26_044.JPG

2017_10_26_045.JPG

2017_10_26_046.JPG

2017_10_26_047.JPG

2017_10_26_048.JPG

2017_10_26_049.JPG

2017_10_26_050.JPG

2017_10_26_051.JPG

2017_10_26_052.JPG

2017_10_26_053.JPG

2017_10_26_054.JPG

2017_10_26_055.JPG

2017_10_26_056.JPG

2017_10_26_057.JPG

2017_10_26_058.JPG

2017_10_26_059.JPG

2017_10_26_060.JPG

2017_10_26_061.JPG

2017_10_26_062.JPG

2017_10_26_063.JPG

2017_10_26_064.JPG

2017_10_26_065.JPG

2017_10_26_066.JPG

2017_10_26_067.JPG

2017_10_26_068.JPG

2017_10_26_069.JPG

2017_10_26_070.JPG

2017_10_26_071.JPG

2017_10_26_072.JPG

2017_10_26_073.JPG

2017_10_26_074.JPG

2017_10_26_075.JPG

2017_10_26_076.JPG

2017_10_26_077.JPG

Духовен празник в с. Прилеп - Александър Звезданов 18/10/2017 - 22:21

Духовен празник в с. Прилеп

2017_10_18_001.JPGНа 18. октомври, когато Светата Православна Църква почита паметта на св. апостол и евангелист лука и на света великомъченица Злата Мъгленска, Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий откри новопостроеният храм в с. Прилеп, общ. Сунгурларе. Храмът носи името на Христовата великомъченица света Злата Мъгленска. Високопреосвещения владика съслужи с предстоятеля на храма Негово Високопреподобие архимандрит Партений - игумен на Люляковската света обител "Св. св. Иоаким и Ана", Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Иван, архиерейски наместник на Карнобатска духовна околия и Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил, предстоятел на храм "Св. вмчк Димитрий" - гр. Айтос.

"Св. Злата Мъгленска живяла във втората полози на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното ѝ място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата ѝ в Господа била твърда, непоклатна. Рядката ѝ телесна хубост станала повод да се украси животът ѝ със страдания на велика мъченица.

Млад турчин се прелъстил от хубостта ѝ и решил да посегне на честта ѝ. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци, я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и, подпомогнат от другите, я отвел у дома си.

Обещал ѝ, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора ѝ.

Девицата призовала на помощ Господа Иисуса Христа и отговорила:

- Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света!

Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мохамеданския рай, за чувствения живот на мохамеданите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мохамеданка и се омъжи за оня турчин.

Туркините ѝ пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите.

Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.

Възбудени силно от твърдостта ѝ в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието ѝ, туркините повикали при себе си родителите и трите ѝ сестри. Заставили ги да се опитат да ѝ повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.

Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството.

- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.

В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите, любовта към сестрите, от една страна, и дългът ѝ като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите ѝ разкъсвали сърцето ѝ. Тя помислила, помислила и накрай решително заявила:

- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!

Турците разбрали, че девицата не ще се склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.

В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба ѝ ремъци и ги спускали пред очите ѝ. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата ѝ от едното ухо до другото.

Подпомогната благодатно от Господа, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.

Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.

И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.

Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото ѝ на късове.

Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година."


2017_10_18_002.JPG

2017_10_18_003.JPG

2017_10_18_004.JPG

2017_10_18_005.JPG

2017_10_18_006.JPG

2017_10_18_007.JPG

2017_10_18_008.JPG

2017_10_18_009.JPG

2017_10_18_010.JPG

2017_10_18_011.JPG

2017_10_18_012.JPG

2017_10_18_013.JPG

2017_10_18_014.JPG

2017_10_18_015.JPG

2017_10_18_016.JPG

2017_10_18_017.JPG

2017_10_18_018.JPG

2017_10_18_019.JPG

2017_10_18_020.JPG

2017_10_18_021.JPG

2017_10_18_022.JPG

2017_10_18_023.JPG

2017_10_18_024.JPG

2017_10_18_025.JPG

2017_10_18_026.JPG

2017_10_18_027.JPG

2017_10_18_028.JPG

2017_10_18_029.JPG

2017_10_18_030.JPG

2017_10_18_031.JPG

2017_10_18_032.JPG

2017_10_18_033.JPG

2017_10_18_034.JPG

2017_10_18_035.JPG

2017_10_18_036.JPG

2017_10_18_037.JPG

2017_10_18_038.JPG

2017_10_18_039.JPG

2017_10_18_040.JPG

2017_10_18_041.JPG

2017_10_18_042.JPG

2017_10_18_043.JPG

2017_10_18_044.JPG

2017_10_18_045.JPG

2017_10_18_046.JPG

2017_10_18_047.JPG

2017_10_18_048.JPG

2017_10_18_049.JPG

2017_10_18_050.JPG

2017_10_18_051.JPG

2017_10_18_052.JPG

2017_10_18_053.JPG

2017_10_18_054.JPG

2017_10_18_055.JPG

2017_10_18_056.JPG

2017_10_18_057.JPG

2017_10_18_058.JPG

2017_10_18_059.JPG

2017_10_18_060.JPG

2017_10_18_061.JPG

2017_10_18_062.JPG

2017_10_18_063.JPG

2017_10_18_064.JPG

2017_10_18_065.JPG

2017_10_18_066.JPG

2017_10_18_067.JPG

2017_10_18_068.JPG

2017_10_18_069.JPG

2017_10_18_070.JPG

2017_10_18_071.JPG

2017_10_18_072.JPG

2017_10_18_073.JPG

2017_10_18_074.JPG

2017_10_18_075.JPG

2017_10_18_076.JPG

2017_10_18_077.JPG

2017_10_18_078.JPG

2017_10_18_079.JPG

2017_10_18_080.JPG

2017_10_18_081.JPG

2017_10_18_082.JPG

2017_10_18_083.JPG

2017_10_18_084.JPG

2017_10_18_085.JPG

2017_10_18_086.JPG

2017_10_18_087.JPG

2017_10_18_088.JPG

2017_10_18_089.JPG

2017_10_18_090.JPG

2017_10_18_091.JPG

2017_10_18_092.JPG

2017_10_18_093.JPG

2017_10_18_094.JPG

2017_10_18_095.JPG

2017_10_18_096.JPG

2017_10_18_097.JPG

2017_10_18_098.JPG

2017_10_18_099.JPG

2017_10_18_100.JPG

2017_10_18_101.JPG

2017_10_18_102.JPG

2017_10_18_103.JPG

2017_10_18_104.JPG

2017_10_18_105.JPG

Неделя на светите Отци от Седмия Вселенски събор - Александър Звезданов 17/10/2017 - 20:34

Неделя на светите Отци от Седмия Вселенски събор

2017_10_15_001.JPGСветата Православна Църква е посветила четвъртата Неделя след Неделя подир Въздвижение на светите Отци от Седмия Вселенски събор. По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, огласяна от хора на храма.

"А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?

Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.

Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"
[Лука 8:5-15]


Седмият вселенски събор (наричан също Втори Никейски или Четвърти Цариградски) бил свикан през 787 г. по повод ереста на иконоборците при патриарх Тарасий Константинополски, папа Адриан и император Константин и императрица Ирина. В него участвали 367 отци.

2017_10_15_002.JPG

2017_10_15_003.JPG

2017_10_15_004.JPG

2017_10_15_005.JPG

2017_10_15_006.JPG

2017_10_15_007.JPG

2017_10_15_008.JPG

2017_10_15_009.JPG

2017_10_15_010.JPG

2017_10_15_011.JPG

2017_10_15_012.JPG

2017_10_15_013.JPG

2017_10_15_014.JPG

2017_10_15_015.JPG

2017_10_15_016.JPG

2017_10_15_017.JPG

2017_10_15_018.JPG

2017_10_15_019.JPG

2017_10_15_020.JPG

Храмов празник в с. Вресово - Александър Звезданов 15/10/2017 - 09:01

Храмов празник в с. Вресово

2017_10_14_001.JPGНа 14 октомври с. Вресово почете паметта на св. Параскева (Петка) Търновска в едноименният храм в селото. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Йерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, - ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него; и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.

И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.

Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си? Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения); тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.

И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога. И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
[Лук. 5:17-26]


"Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите ѝ са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния."


2017_10_14_002.JPG

2017_10_14_003.JPG

2017_10_14_004.JPG

2017_10_14_005.JPG

2017_10_14_006.JPG

2017_10_14_007.JPG

2017_10_14_008.JPG

2017_10_14_009.JPG

2017_10_14_010.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 26 ноември 2017 г.(тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение, преп. Алипий Стълпник, преп. Яков Отшелник, св. Стилиан Пафлагонийски). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi124.png

Регистрация

 Брой на членовете 42 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 463791  общо

 4 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 1.2 секунди