Освещаване на храм в с. Дрянковец В деветата Неделя след Неделя подир Въздвижение (20.11.2022 г., Преп. Григорий Декаполит. Св. Прокъл, архиепископ Константинополски. Св. мчк Дасий Доростолски, предпразненство на Въведение Богородично) с благословението на Негово Висикопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий бе осветен храм "Рождество Богородично" в с. Дрянковец. На мястото, където е построен храма, е съществувал стар храм, оставен да рухне по време на безбожното комунистическо управление. Построяването на храма отне 3 години и усилията на приснопаметния о. Ромил (Негозов), на Александър Георгиев и синовете му Георги и Станимир, на християните и мюсюлманите от селото и на много дарители, някои от които са пожелали да останат анонимни. Службата в храма бе водена от Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в съслужение с Негово Благогонейнство иерей Ромил (Георгиев), предстоятел на храма, и Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Павел от храм "Св. Иоан Богослов" в гр. Карнобат. На освещаването на храма присъства и кмета на община Айтос г-н Васил Едрев, който дари икона на Пресвета Богородица за новия храм. "... на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
Тъй бива с тогава, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога."
[Лука 12:16-21]                                         
5 Неделя след Неделя подир Въздвижение В Петата Неделя след Неделя подир Въздвижение (30.10.2022 г., Св. свщмчк Зиновий, еп. Егейски и св. мчца Зиновия. Св. крал Стефан Милутин) Негово Благоговейнство иерей Ромил отслужи света литургия. Службата бе огласяна от хора на храма. "Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво.
Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят."
[Лука 16:19-31]      
Архиерейска празнична вечерня В навечерието на храмовия празник в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, бе отслужена архиерейска празнична вечерня, водена от Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей, и с участието на предстоятеля на храма Негово Благоговейнство иерей Ромил (Георгиев). На клира службата молитвено огласяха певците от Боговдъхновения хор "Св. Наум Охридски" от София с ръководител д-р Андрей Касабов. Обичаният от миряните в Айтос епископ Иеротей бе посрещнат с камбанен звън от предстоятеля на храма о. Ромил. Още със започването на вечернята присъстващите православни християни слушаха в пална тишина невероятно красивото пение на хор "Св. Наум", кото допринесе за създаването на молитвено настроение у всички и донесе радост в сърцата на вярващите. "Св. велкомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година. "                 
Света литургия в 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение На 23 октомври 2022 г., Шеста Неделя след Неделя подир Въздвижение, Св. ап. Яков, брат Господен, Негово Благоговейнство иерей Ромил отслужи света литургия. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата служба. "Св. апостол Яков бил син на Йосиф, обручника на св. Богородица. Затова се нарича брат Господен. Него трябва да различаваме от Яков Алфеев, един от дванадесете апостоли, брат на евангелист Матей. Също трябва да го различаваме от Яков Зеведеев, брат на апостол и евангелист Йоан Богослов.
Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли.
Той бил пръв епископ на Йерусалимската църква.
Той е и писател на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия.
Когато по повеля на ангела праведният Йосиф заминал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях.
По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на обществена проповед, Яков започнал редовно да Го слуша и повярвал, че Той е син Божи и Спасител на света, и станал Негов ученик.
В първото си послание до коринтските християни св. апостол Павел говори, че след като се явил на повече от петстотин братя наведнъж, възкръсналият Спасител се явил и на Яков.
След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител.
Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата уважение към него. Всички жители на Йерусалим го наричали "праведен".
Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да приемат Кръщението и да станат християни.
Тоя спор възникнал в Антиохия, където апостол Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за съвещание с другите апостоли.
Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано дотогава между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа.
Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 година. Той послужил за образец на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата.
Бързите успехи на християнската вяра възбуждали все повече и повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение против Христовите служители. Затваряли ги в тъмници. Убили архидякон Стефан и апостол Яков Зеведеев.
Фарисеите и книжниците се опасявали да не би целият народ да се присъедини към Църквата. И търсели изход. Те имали голямо уважение и доверие към Яков, известен на всички праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи да стори това, да бъде убит.
На празника пасха много народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите дошли при Яков и му казали:
- Молим те, праведниче, кажи поучение на народа. Той в заблуждението си признава разпнатия Иисус за Христос. Кажи му, че това не е вярно, и го изкарай от заблуждение. Възлагаме ти това, понеже знаем, че ти си праведен и безпристрастен. Застани на покрива на храма, за да могат всички да те видят и чуят!
След това те изкачили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като почита Иисуса за Месия.
Яков гръмогласно заявил:
- Иисус Христос е Син Божи, Който доброволно пострада и умря, и биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до ярост, фарисеи и книжници, които също се намирали в момента на високия храмов покрив, се списнали към апостола и го блъснали долу.
Той събрал последни сили. Застанал на колене. Дигнал ръце към небето и казал:
- Господи, прости им! Не знаят що правят.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Някой извикал:
- Престанете! Какво правите? Праведният се моли за вас, а вие го убивате!
Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разбил главата му.
Тъй св. апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало 63 година от Рождество Христово.
Уважението към св. Яков било сред юдеите толкова голямо, че когато Йерусалим бил обсаден и разрушен от римляните, те считали това бедствие като справедливо наказание за убийството на праведника.
Като описва това страшно бедствие, което връхлетяло върху юдеите, древният историк Йосиф Флавий казва: "Всичко това ги сполетя като наказание за смъртта на Яков праведни, брата на Иисуса, наричан Христос. Юдеите го убиха, макар че той беше свят човек!"
По внушение от Светия Дух св. апостол Яков пръв написал божествената света Литургия, която и досега се извършва един път в годината в Йерусалим над гроба му – в деня на неговата памет. На тоя ден се извършва тая света Литургия и на други места в православния свят.
Въз основа на Якововата Литургия по-късно били оформени литургиите на св. Василий Велики и на св. Иоан Златоуст. "
Заупокойна света литургия по повод втората годишнина от кончината на о. Ромил (Негозов) На 20 август 2022 г. (Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски) Негово благоговейнство иерей Ромил (Георгиев) в съслужение с Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Петър отслужи заупокойна света литургия по повод втората годишнина от кончината на о. Ромил (Негозов). Службата огласяше хорът на храма. "И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал; защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.
И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатьк. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.
Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатьк е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови; а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта..."
[1 Коринт: 15:12-26]След светата служба, на гроба на о. Ромил бе отслужена панихида.                       
Успение Богородично в Айтос На Успение на Пресвета Богородица Негово благоговейнство иерей Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хорът на храма. "Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.
Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.
Животът ѝ можеше да свърши и по друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.
Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.
Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.
И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.
"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.
С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".
Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.
Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.
Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.
На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.
Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.
Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.
"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".
Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот. "За благословение бе раздаден новият брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на празника.                         
Иерей Ромил (Георгиев) е новият предтсоятел на Храм "Св. вмчк Димитрий Солунски в Айтос В Четвъртата Неделя след Петдесетница (10.07.2022 г., Св. 45 мъченици в Никопол Арменски) с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий бе отслужена архиерейска света литургия от Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Бе изпълнен и чина на въдворяване на нов предстоятел на храма - Негово Благоговейнство иерей Ромил (Георгиев). "А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Накова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час."
[Матей 8:5-13]След светата служба Негово Преосвещенство прочете архипастирско послание от митрополит Слиевнски Иоаникий до енориашите на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски в Айтос и до новия предстоятел на храма. О. Ромил подари от името на църковонто настоятелство и енориашите на храма на преосвещения владика букет цветя и икона на Тайната вечеря за спомен от днешното събитие. Диакон Даниел подари на о. Ромил цветя от името на църковното настоятелство и му пожела успешно и ползотворно служение в храма.                             (автор на последните пет снимки е г-н Добрин Велев)
Въдворяване на нов предстоятел на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в град Айтос
- Александър Звезданов
09/07/2022 - 06:43 Въдворяване на нов предстоятел на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в град Айтос В Четвъртата Неделя след Петдесетница (10.07.2022 г., Св. 45 мъченици в Никопол Арменски) Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей ще отслужи архиерейска света литургия и чина на въдворяването на предстоятел на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. В 7:30 ч. ще започне утренната служба; в 8:00 ч. с камбанен звън ще посрещнем Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей; в 9:00 ч. ще започне архиерейската света литургия. Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" кани всички православни християни заедно да вземем участие и с едни уста и едно сърце да прочетем това събитие. Отец Ромил (Георгиев) е роден на 10 май 1999г. в гр. Сливен. Като дете в продължение на 8 години живее в Португалия.
През 2013 г. се завръща в България за да започне обучение в Духовна Семинария в гр. Пловдив, която завършва с отличие.
От 2018 г. до 2022 г. . е студент по Теология (богословие) в Богословския факултет на Софийски Университет " Св. Климент Охридски".
През време на пребиваването му в гр. София е бил клиросен певец в храм "Св. Наум Охридски", кв. Дружба, а също така и част от хор "Св. Наум Охридски" с диригент д-р Андрей Касабов.
С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий на 01 май 2022г. е ръкоположен за дякон от Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в храм "Успение Богородично" - гр. Несебър, а на 08 май 2022 г в храм "Св. Вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, е ръкоположен в свещенически сан иерей отново от Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей.
От 01.07.2022 г. е назначен със заповед на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий за предстоятел на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в град Айтос и председател на църковното настоятелство.
|
Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License 
94 членове
Нагоре