Важно!
18 януари:
Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Атанасовден)
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" - с. Пирне

19 януари:
Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение - на 10-те прокажени. Преп. Макарий Египетски. Св. Марк, еп. Ефески

20 януари:
Преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски. Мчца Инна
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух




2019_12_22_01.jpgС благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий започна изграждане на храм "Св. Рождество Богородично" в с. Дрянковец, общ. Айтос.

Църковното настоятелство при храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, приканва всеки, който, за слава на Светата единосъщна и неразделна Троица, желае да стане съпричастен към богоугодното дело за построяване на храма, да дари средство по банков път или при храмовото свещеничество в гр. Айтос.

Банкова сметка на храм "Св. Димитрий Солунски" - Айтос:
Unicredit Bulbank - Айтос
IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
BIC UNCRBGSF
за новоизграждащия се храм "Св. Рождество Богородично" - село Дрянковец

Снимките са от 22 декември 2019.

2019_12_22_02.jpg

news.gif 7 последни новини


Атанасовден в с. Пирне - Александър Звезданов 18/01/2020 - 12:32

Атанасовден в с. Пирне

2020_01_18_001.JPGНа 18 януари (Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски. Атанасовден) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне. Службата огласяше Мария Ромил.

"Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски съборРечник, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на АрийРечник. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години."

2020_01_18_002.JPG

2020_01_18_003.JPG

2020_01_18_004.JPG

2020_01_18_005.JPG

2020_01_18_006.JPG

2020_01_18_007.JPG

2020_01_18_008.JPG

2020_01_18_009.JPG

2020_01_18_010.JPG

2020_01_18_011.JPG

2020_01_18_012.JPG

2020_01_18_013.JPG

2020_01_18_014.JPG

2020_01_18_015.JPG


Почитаме паметта на преподобни Ромил Видински - Александър Звезданов 16/01/2020 - 20:55

Почитаме паметта на преподобни Ромил Видински

2020_01_16_001.JPGНа 16 януари (Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски) с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил и свещеници от епархията.

"Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година. "


2020_01_16_002.JPG

2020_01_16_003.JPG

2020_01_16_004.JPG

2020_01_16_005.JPG

2020_01_16_006.JPG

2020_01_16_007.JPG

2020_01_16_008.JPG

2020_01_16_009.JPG

2020_01_16_010.JPG

2020_01_16_011.JPG

2020_01_16_012.JPG

2020_01_16_013.JPG

2020_01_16_014.JPG

2020_01_16_015.JPG

2020_01_16_016.JPG

2020_01_16_017.JPG

2020_01_16_018.JPG

2020_01_16_019.JPG

2020_01_16_020.JPG

2020_01_16_021.JPG

2020_01_16_022.JPG

2020_01_16_023.JPG

2020_01_16_024.JPG

2020_01_16_025.JPG

2020_01_16_026.JPG

2020_01_16_027.JPG

2020_01_16_028.JPG

2020_01_16_029.JPG

2020_01_16_030.JPG

2020_01_16_031.JPG

2020_01_16_032.JPG

2020_01_16_033.JPG

2020_01_16_034.JPG

2020_01_16_035.JPG

2020_01_16_036.JPG

2020_01_16_037.JPG

2020_01_16_038.JPG

2020_01_16_039.JPG

2020_01_16_040.JPG

2020_01_16_041.JPG


Предстоящи Богослужения - Александър Звезданов 12/01/2020 - 15:48

Предстоящи Богослужения

cress_1.jpg16 януари - Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

17 януари - Преп. Антоний Велики. Преп. Ахил Изповедник (Антоновден)
8:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

18 януари - Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Атанасовден)
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" - с. Пирне


Неделя след Богоявление - Александър Звезданов 12/01/2020 - 15:36

Неделя след Богоявление

2020_01_12_001.JPGВ Неделя след Богоявление (12.01.2020, Св. мчца Татяна. Св. Сава Сръбски. Св. мчк Мертий. Преп. Евпраксия Тавенска) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".

Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно."
[Мат 4:12-17]


2020_01_12_002.JPG

2020_01_12_003.JPG

2020_01_12_004.JPG

2020_01_12_005.JPG

2020_01_12_006.JPG

2020_01_12_007.JPG


Богоявление в Айтос - Александър Звезданов 08/01/2020 - 04:33

Богоявление в Айтос

2020_01_06_001.JPGНа Богоявление (06 януари) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия и Велик водосвет в параклис "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос.

"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.

А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
[Мат. 3:13-17]


След светата служба във вира на Славеева река близо до параклиса се състоя традиционното спасяване на кръста. Тази година в спасяването участваха 11 млади айтозлии. 20-годишният Ивайло Димитров хвана кръста на Богоявление в Айтос. Той участва в ритуала от 16-годишен и за трети път успява пръв да достигне кръста.

На празненствата присъстваха народният представител г-жа Ивелина Василева, председателят на Общинския съвет г-н Красимир Енчев и кмета на община Айтос г-н Васил Едрев.

Боявленският празник продължи в комплекс "Генгер" с освещаване на знамето на VІ-ти Ученически Гвардейски отряд на СУ "Христо Ботев" и знамето на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, последвано от хоро и всенародно веселие.

2020_01_06_002.JPG

2020_01_06_003.JPG

2020_01_06_004.JPG

2020_01_06_005.JPG

2020_01_06_006.JPG

2020_01_06_007.JPG

2020_01_06_008.JPG

2020_01_06_009.JPG

2020_01_06_010.JPG

2020_01_06_011.JPG

2020_01_06_012.JPG

2020_01_06_013.JPG

2020_01_06_014.JPG

2020_01_06_015.JPG

2020_01_06_016.JPG

2020_01_06_017.JPG

2020_01_06_018.JPG

2020_01_06_019.JPG

2020_01_06_020.JPG


(Снимки р. Б. Антония)


Света литургия на Обрезание Господне - Александър Звезданов 02/01/2020 - 08:47

Света литургия на Обрезание Господне

2020_01_01_001.JPGНа 01 януари Светата Православна Църква празнува обрязването по плът на нашия Спасител и почита паметта на св. Василий Велики, св. Емилия и св. мчк Василий Анкирски. По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение [Колос. 2:11]. Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като "баща на вярващите" [Рим. 4:11], Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името "Иисус", наречено от ангела [Лука 1:31; 2:21]. Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици или два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле [Лев. 12:8].

Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа св. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден. "


"Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейки се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.

Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" [1Тим. 3:15].

Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица, като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия"."


2020_01_01_002.JPG

2020_01_01_003.JPG

2020_01_01_004.JPG

2020_01_01_005.JPG

2020_01_01_006.JPG

2020_01_01_007.JPG

2020_01_01_008.JPG

2020_01_01_009.JPG

2020_01_01_010.JPG

2020_01_01_011.JPG


Стефановден в Айтос - Александър Звезданов 27/12/2019 - 18:52

Стефановден в Айтос

2019_12_27_001.JPGНа третия ден от Рождество Христово, 27 декември, Светата Православна църква почита паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан и преподобни Теодор Начертаний. Православните християни в Айтос отбелязахме празника със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

"След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим."


2019_12_27_002.JPG

2019_12_27_003.JPG

2019_12_27_004.JPG

2019_12_27_005.JPG

2019_12_27_006.JPG

2019_12_27_007.JPG

2019_12_27_008.JPG

2019_12_27_009.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от тринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2019 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi138.jpg

Регистрация

 Брой на членовете 62 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 599237  общо

 4 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2020 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.42 секунда