Важно!

ВЕЛИК ПОСТ

22 февруари:
Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения. Мчк Маврикий и 70 война с него

23 февруари:
Св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Преп. Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите
16:00 ч. - Малко повечерие с Богородичен канон и акатист - I статия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух

Започна Великият пост. Как да постим до Възкресение Христово може да прочетете ТУК


Подкрепете строителството на православен храм в с. Руен

2017_10_10_Ruen_001.JPGНа 18. март 2015 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий в съслужеине със свещеници от Сливенска епархия постави основния камък за строеж на православен храм в с. Руен, обл. Бургас, който ще носи името на Христовия великомъченик св. Георги Победоносец.

Предлагаме на вашето внимание снимки от стенописите и иконостаса на новостроящия се православен храм "Св. Георги Победоносец" в с. Руен, които може да видите ТУК. Изписването на храма е дело на известните зографи Йордан Иванов, Недялко Жеков, Тодор Жеков и Светла Василева.

Църковното настоятелство на храма се нуждае от средства за цялостното завършване на богоугодното дело. Всеки от нас може да помогне като се обърне към храмовото свещеничество или преведе средства на банковата сметка на храма:
Уни Кредит Булбанк - Айтос, ул. "Станционна" 27; IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 2476 42; BIC: UNCRBGSF; храм "Св. Георги Победоносец"

"... и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти" [Вторазаконие 15:10]



news.gif 7 последни новини


Неделя Сиропустна в Айтос - Александър Звезданов 18/02/2018 - 21:59

Неделя Сиропустна в Айтос

2018_02_18_001.JPGВ Неделя Сиропустна (18.02.2018 г., сирни заговезни, Св. Лъв, папа Римски, Св. Агапит Изповедник, еп. Синадски) храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос се изпълни с богомолен народ. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.

Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.

А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви."
[Мат. 6:14-21]


След службата о. Ромил раздаде за благословение от Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий по три книжки на всеки, а присъстващите православни християни взаимно си дадоха и получиха прошка.

2018_02_18_002.JPG

2018_02_18_003.JPG

2018_02_18_004.JPG

2018_02_18_005.JPG

2018_02_18_006.JPG

2018_02_18_007.JPG

2018_02_18_008.JPG

2018_02_18_009.JPG

2018_02_18_010.JPG

2018_02_18_011.JPG

2018_02_18_012.JPG

2018_02_18_013.JPG

2018_02_18_014.JPG

2018_02_18_015.JPG

2018_02_18_016.JPG

2018_02_18_017.JPG

2018_02_18_018.JPG

2018_02_18_019.JPG

2018_02_18_020.JPG

2018_02_18_021.JPG

2018_02_18_022.JPG


Задушница преди Великия пост 2018 - Александър Звезданов 11/02/2018 - 14:09

Задушница преди Великия пост 2018

2016_11_05_001.JPGНа 10 февруари 2018 г. (Задушница, Св. мчца Валентина) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи заупокойна света литургия в храм "Свето Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.

Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. [Иоан 5:24-30]"


Молитва за починали:"Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (...името/имената ...) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.

Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин."


2018_02_10_002.JPG

2018_02_10_003.JPG

2018_02_10_004.JPG

2018_02_10_005.JPG

2018_02_10_006.JPG

2018_02_10_007.JPG

2018_02_10_008.JPG

2018_02_10_009.JPG

2018_02_10_010.JPG

2018_02_10_011.JPG

2018_02_10_012.JPG

2018_02_10_013.JPG

2018_02_10_014.JPG

2018_02_10_015.JPG

2018_02_10_016.JPG


Заупокойна молитва за падналите за Освобождението на Айтос войни - Александър Звезданов 06/02/2018 - 16:15

Заупокойна молитва за падналите за Освобождението на Айтос войни

2018_02_06_001.JPGНа 06 февруари 2018 г.(Преп. Вукол, еп. Смирненски. Преп. Варсануфий Велики. Св. Йоан пророк. Св. Фотий, патр. Константинополски. Св. мчци Доротея и Калиста) Айтос отпразнува 140 от Освобождението на града от османска власт.

Празненствата започнаха с тържествено издигане на националния флаг на площад "Свобода", след което кмета на града г-н В. Едрев изнесе кратко слово за Освобождението на града. Празненствата продължиха с развлекателна програма, подготвена от СУ "Н. Й. Вапцаров" с участие и на ученици от СУ "Христо Ботев".

С тържествено шествие гражданите се отправиха към параклис-костница "Св. Димитър", където са положени костите на загиналите за освобождението на града войни. Пред параклиса, до паметника на "Дядо Иван" Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи заупокойна молитва за душите на войните, загинали за освобождението на Айтос. От името на Община Айтос, Общинският съвет, политически партии и обществени организации бяха поднесени венци и цветя пред паметника.

След това всички се отправиха в двора на бившото Логопедично училище, в чиято сграда са е помещавал щабът на полк. Лермонтов - освободителя на Айтос, и поставиха цветя и венци пред паметната плоча.

2018_02_06_002.JPG

2018_02_06_003.JPG

2018_02_06_004.JPG

2018_02_06_005.JPG

2018_02_06_006.JPG

2018_02_06_007.JPG

2018_02_06_008.JPG

2018_02_06_009.JPG

2018_02_06_010.JPG

2018_02_06_011.JPG

2018_02_06_012.JPG

2018_02_06_013.JPG

2018_02_06_014.JPG

2018_02_06_015.JPG

2018_02_06_016.JPG

2018_02_06_017.JPG

2018_02_06_018.JPG

2018_02_06_019.JPG

2018_02_06_020.JPG

2018_02_06_021.JPG

2018_02_06_022.JPG

2018_02_06_023.JPG

2018_02_06_024.JPG

2018_02_06_025.JPG

2018_02_06_026.JPG

2018_02_06_027.JPG

2018_02_06_028.JPG

2018_02_06_029.JPG

2018_02_06_030.JPG

2018_02_06_031.JPG

2018_02_06_032.JPG

2018_02_06_033.JPG

2018_02_06_034.JPG

2018_02_06_035.JPG

2018_02_06_036.JPG

2018_02_06_037.JPG

2018_02_06_038.JPG

2018_02_06_039.JPG


Неделя на Блудния син - Александър Звезданов 04/02/2018 - 15:04

Неделя на Блудния син

2018_02_04_001.JPGВ Неделя на Блудния син (04.02.2018 г., Неделя 17 след Неделя подир Въздвижение - на Блудния син. Преп. Исидор Пелусиотски. Св. мчк Иадор. Преп. Иасим Чудотворец) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери."
[Лука 15:11-32]


2018_02_04_002.JPG

2018_02_04_003.JPG

2018_02_04_004.JPG

2018_02_04_005.JPG

2018_02_04_006.JPG

2018_02_04_007.JPG

2018_02_04_008.JPG

2018_02_04_009.JPG

2018_02_04_010.JPG

2018_02_04_011.JPG

2018_02_04_012.JPG

2018_02_04_013.JPG

2018_02_04_014.JPG

2018_02_04_015.JPG


Сретение Господне - Александър Звезданов 04/02/2018 - 14:52

Сретение Господне

2018_02_02_001.JPGПо случай Сретение Господне Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - г. Айтос.

"А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светии беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.

Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе преживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим.

И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него."
[Лук. 2:22-40]


2018_02_02_002.JPG

2018_02_02_003.JPG

2018_02_02_004.JPG

2018_02_02_005.JPG

2018_02_02_006.JPG

2018_02_02_007.JPG

2018_02_02_008.JPG

2018_02_02_009.JPG

2018_02_02_010.JPG

2018_02_02_011.JPG

2018_02_02_012.JPG

2018_02_02_013.JPG

2018_02_02_014.JPG

2018_02_02_015.JPG


Трифоновден в Айтос - Александър Звезданов 02/02/2018 - 08:41

Трифоновден в Айтос

2018_02_01_001.JPGПравославнит ехристияни от Айтос почетохме паметта на св. мчк Трифон със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий, архиерейски наместник на Ямболска духовна околия.

"Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите ѝ се убедили, че за болестта ѝ няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното ѝ страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.

Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.


Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.

В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.

Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:

- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.

- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.

- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.

- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.

- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!

- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.

- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.

- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.

- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!

Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.

Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.

Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.

- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?

- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!

Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:

- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?

- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?

Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!

Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.

Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му. "


След светата служба бе отслужен водосвет за здраве и благоденствие.

2018_02_01_002.JPG

2018_02_01_003.JPGbr>
2018_02_01_004.JPG

2018_02_01_005.JPG

2018_02_01_006.JPG

2018_02_01_007.JPG

2018_02_01_008.JPG

2018_02_01_009.JPG


Неделя на Митаря и Фарисея - Александър Звезданов 29/01/2018 - 08:50

Неделя на Митаря и Фарисея

2018_01_28_001.JPGВ шестнадесетата неделя след Неделя подир Въздвижение (28.01.2018 г., Неделя на Митаря и Фарисея. Преп. Ефрем Сириец. Св. Исаак Сириец, епископ Ниневийски. Преп. Паладий Пустинник) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"... двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."
[Лука 18:10-14]


В проповедта си о. Ромил говори за смирението на митаря пред Бога и за гордостта от себе си на фарисея. Свещеникът засегна и темата за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т. нар. Истанбулска конвенция), в която зад борбата с насилието над жени прозира възможността всеки сам да определи пола си. "Кой съм аз - каза о. Ромил, - че сам да определям пола си, след като Господ ме е създал по рождение мъж, или жена?" Точно това е съвременната фарисейска гордост, която се опитват да наложат в българското общество против волята на Бога.

2018_01_28_002.JPG

2018_01_28_003.JPGbr>
2018_01_28_004.JPG

2018_01_28_005.JPG

2018_01_28_006.JPG

2018_01_28_007.JPG

2018_01_28_008.JPG

2018_01_28_009.JPG

2018_01_28_010.JPG

2018_01_28_011.JPG

2018_01_28_012.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой четвърти от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2017 г. (Рождество Христово). Копие от вестника и специалното приложение за деца може да изтеглите от ТУК

broi125.png

broi125_ch.png

Регистрация

 Брой на членовете 55 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 474385  общо

 4 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.65 секунда