Важно!
20 септември:
† Неделя след Въздвижение. Св. вмчк Евстатий Плакида и семейството му

21 септември:
Св. ап. Кодрат. Св. Исакий и Мелетий, еп. Кипърски (Отдание на Въздвижение)

22 септември:
Св. свщмчк Фока, еп. Синопийски. Св. прор. Йона. Преп. Козма Зографски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух

SSM_oR_RIP.JPG


news.gif 7 последни новини


Въздвижение на св. Кръст Господен - Александър Звезданов 20/09/2020 - 14:06

Въздвижение на св. Кръст Господен

2020_09_14_001.JPG

Спаси, Господи, люди Твоя
и благослови достояние Твое,
победы на сопротивныя даруя,
и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство

[Тропар на светия Кръст, глас 1]

На 14 септември († Въздвижение на Св. Кръст Господен, Кръстовден) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия. Службата огласяше Мария Ромил.

"Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!

Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката ѝ дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: "С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина".

В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: "Господи, помилуй!"

Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

Това станало в 326 г.

Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в см”ирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

- Господи, помилуй!... "


2020_09_14_002.JPG

2020_09_14_003.JPG

2020_09_14_004.JPG

2020_09_14_005.JPG

2020_09_14_006.JPG

2020_09_14_007.JPG

2020_09_14_008.JPG

2020_09_14_009.JPG

2020_09_14_010.JPG

2020_09_14_011.JPG

2020_09_14_012.JPG


Рождество Богородично в Айтос - Александър Звезданов 09/09/2020 - 07:31

Рождество Богородично в Айтос

2020_09_08_001.JPGНа Рождество Богородично (08 септември) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия. Службата огласяше Мария Ромил.

"И както вървяха. Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.

Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
...
А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят."
[Лука 10:38-42; 11:27-28]


"Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Иоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Иерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци".

Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Иоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Иоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Иоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Иоаким в Иерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Иоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата ѝ. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Иоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща ѝ Иоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Иерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."


2020_09_08_002.JPG

2020_09_08_003.JPG

2020_09_08_004.JPG

2020_09_08_005.JPG


Новият предстоятел на храма отслужи света литургия - Александър Звезданов 06/09/2020 - 17:21

Новият предстоятел на храма отслужи света литургия

2020_09_06_001.JPGВ 13-та Неделя след Петдесетница (06.09.2020 г., Св. мчк Евдоксий. Преп. Архип) новият предстоятел на храма, назначен със заповед на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий, Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър (Ингов) отслужи света литургия. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата служба.

"И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.

Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.

Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?"
[Мат 21:33-42]


2020_09_06_002.JPG

2020_09_06_003.JPG

2020_09_06_004.JPG

2020_09_06_005.JPG

2020_09_06_006.JPG

2020_09_06_007.JPG

2020_09_06_008.JPG

2020_09_06_009.JPG

2020_09_06_010.JPG

2020_09_06_011.JPG


Заупокойна света литургия - Александър Звезданов 05/09/2020 - 20:02

Заупокойна света литургия за новопреставления Ромил, ставрофорен иконом

2020_09_05_001.JPGС благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий днес, 5 септември, от 9:00 ч. в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в съслужение с свещеници от Сливенска епархия отслужи заупокойна света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.

И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?

Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерни? покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.

И казва им: чий е този образ и надпис?

Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха."
[Мат 22:15-22]


2020_09_05_002.JPG

2020_09_05_003.JPG

2020_09_05_004.JPG

2020_09_05_005.JPG

2020_09_05_006.JPG

2020_09_05_007.JPG

2020_09_05_008.JPG

2020_09_05_009.JPG

2020_09_05_010.JPG

2020_09_05_011.JPG

2020_09_05_012.JPG

2020_09_05_013.JPG

2020_09_05_014.JPG

2020_09_05_015.JPG

2020_09_05_016.JPG

2020_09_05_017.JPG

2020_09_05_018.JPG


Света литургия в 12-та Неделя след Петдесетница - Александър Звезданов 04/09/2020 - 14:30

Света литургия в 12-та Неделя след Петдесетница

2020_08_30_001.JPGВ Дванадесетата Неделя след Петдесетница о. Серафим от храм "СВ. вмчк Георги" - гр. Камено, отслужи света литургия в овдовелия храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос. Службата огласяше Мария Ромил.

"И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?

А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.

Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.

Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?

Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.

Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?

А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно."
[Мат. 19&16-26]




2020_08_30_002.JPG

2020_08_30_003.JPG

2020_08_30_004.JPG

2020_08_30_005.JPG

2020_08_30_006.JPG

2020_08_30_007.JPG

2020_08_30_008.JPG

2020_08_30_009.JPG

2020_08_30_010.JPG

2020_08_30_011.JPG

2020_08_30_012.JPG

2020_08_30_013.JPG

2020_08_30_014.JPG


Трисагий на гроба на о. Ромил - Александър Звезданов 28/08/2020 - 19:01

Трисагий на гроба на о. Ромил

2020_08_28_001.JPGНа деветия ден от смъртта на о. Ромил (28 август 2020 г., преп. Моисей Мурин) с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий в съслужене със свещеници от епархията отслужи трисагий на гроба на новопреставления ставрофорен иконом Ромил.

"Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на новопреставления Твои раб Ромил, ставрофорен иконом, в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което е сторил с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш,
и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове.
(Поклон)

Амин."

2020_08_28_002.JPG

2020_08_28_003.JPG

2020_08_28_004.JPG

2020_08_28_005.JPG

2020_08_28_006.JPG

2020_08_28_007.JPG

2020_08_28_008.JPG


Опело и погребение на о. Ромил - Александър Звезданов 23/08/2020 - 16:30

Опело и погребение на о. Ромил

oRomil_RIP200.JPG

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
[Псалом 22]

С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий на 23 август 2020 г.от 8:00 ч., Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в съслужение със свещеници от Сливенска епархия.

След светата служба Преосвещеният Владика и свещениците отслужиха чина на опело на свещеник над тленното тяло на новопреставления ставрофорен иконом Ромил.

По време на светата литургия и на опелото постоянно прииждаха свещеници от епархията и се включваха в богослуженията. Пристигаха нови свещеници дори и непосредствено преди погребението на о. Ромил.

На светата литургия и опелото присъстваха много граждани и гости на Айтос. За да поднесе съболезнования на опечаленото семейство на о. Ромил пристигна и депутатът от Втори многомандатен Бургаски избирателен район г-н Севим Али.

В 11:30 ч. от храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" към гробищния парк потегли траурната процесия, която премина през града.

След кратка служба на Негово Преосвещенство и придружаващите го свещеници о. Ромил бе погребан до храм "Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

Бог да прости многообичаният ни духовен пастир - новопредставленият Ромил, ставрофорен иконом! Вечная памят!

2020_08_23_001.JPG

2020_08_23_002.JPG

2020_08_23_003.JPG

2020_08_23_004.JPG

2020_08_23_005.JPG

2020_08_23_006.JPG

2020_08_23_007.JPG

2020_08_23_008.JPG

2020_08_23_009.JPG

2020_08_23_010.JPG

2020_08_23_011.JPG

2020_08_23_012.JPG

2020_08_23_013.JPG

2020_08_23_014.JPG

2020_08_23_015.JPG

2020_08_23_016.JPG

2020_08_23_017.JPG

2020_08_23_018.JPG

2020_08_23_019.JPG

2020_08_23_020.JPG

2020_08_23_021.JPG

2020_08_23_022.JPG

2020_08_23_023.JPG

2020_08_23_024.JPG

2020_08_23_025.JPG

2020_08_23_026.JPG

2020_08_23_027.JPG

2020_08_23_028.JPG

2020_08_23_029.JPG

2020_08_23_030.JPG

2020_08_23_031.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Богоугодно дело
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой четвърти от тринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 02 февруари 2020 г. (Сретение Господне). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi139.png

Регистрация

 Брой на членовете 66 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 665816  общо

 12 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2020 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.52 секунда