Важно!

::: РОЖДЕСТВЕНСКИ :::
::::::::::::: ПОСТ :::::::::::::


13 декември:
Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица

14 декември:
Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
На поклонение - В Добърско

Поклонение до храма „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“


Още миналата година, докато работехме в Банско, чухме за старата църква с уникални стенописи в с. Добърско. Тогава не успяхме, но при последното ни пребиваване в Банско в ранния следобед в събота на Велика задушница преди Неделя Месопусна се помолихме на Бог да благослови пътя ни и потеглихме към селото.

Село Добърско се намира на около 20 километра от Банско. Въпреки студената и снеговита зима пътят бе почистен и се пътуваше приятно. По пътя си повтарях наум няколко молитви с цел избягване на изкушенията и подготовка за поклонението.

В село Добърско попитахме за храма и след един голям ляв завой стигнахме центъра на селото. От двете страни на една стръмна улица, заобиколени от високи каменни дувари, се намират „старата“ и „новата“ църкви. Новата църква се нарича построеният пред ХIХ век храм „Свето Сретение Господне“, но нашата цел бе старинния храм „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Това не са единствените храмове в селото - наоколо има десетина параклиса, посветени на различни светци.


Dobyrsko_001.JPG


Поглед към село Добърско над храма "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - Кръстът е добавен през последните години


Dobyrsko_019.JPG

Храм "Свето Сретение Господне" ("новата църква"), построен през 1860 г.

Храмът „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е национален туристически обект и е отворен за посещения всеки ден от 9 до 17 часа. С всека изминала година туристите и поклонниците стават все повече и славата на храма се разнася в България и по света. Официалната дата на построяване на храма е 1614 година, а стенописите са завършени през 1672 г. Отвън по нищо не се отличава от жилищна постройка с двускатен покрив – така повелявали законите в Османската империя: да не се дразнят мюсюлманите. През тесни като бойници процепи в храма влиза дневна светлина. Църквата няма камбанария, купол или кръст на покрива. Само високо на югоизточната стена е изсечен православен кръст, който може да остане незабелязан, ако не знаеш за него. Храмът е построен на баир и е частично вкопан в земята.


Dobyrsko_002.JPG

Каменния дувар около "старата църква"


Dobyrsko_003.JPG


Портата към храма


Dobyrsko_004.JPG

Входът към новопостроения притвор

Църквата е била действаща до 1950 година. След дълга забрава (децата си играели на криеница в храма), през 1972 г по инициатива на Людмила Живкова започва почистване на стенописите (реставрация не е извършвана, всички икони и стенописа са със запазени оригинални цветове) и запазване на храма като историческа ценност. Сега, за съжаление, в храма се служи света литургия само три пъти годишно – на Тодоров ден, на Великден и на Рождество Христово.

Влизаме в новопостроения притвор на църквата – неговата цел е да запази стенописите на външната западна стена на храма. Над входната врата е изографисана икона на храмовите патрони – Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат, двама конници, които убиват змея. От дясно на тях са иконите на Св. Димитър, убиващ вражески войн и на Св. Георги, убиващ змията – още двама конници. Изобразените светци-войни потвърждават тезата на историците, че селото е основано от прабългарски войни, построили по-късно и този храм. Предполага се, че добърските войни през османско време са служили в армията на султана и по този начин са запазили голяма част от привилегиите си. През мирно време те се занимавали с търговия - благодарение на военните им умения, керваните им безпрепятствено пътували по империята и носели солидни приходи на селото.


Dobyrsko_005.jpg

Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат убиват змея


Dobyrsko_006.jpg

Св. Димитър

Докато чакаме да се събере група, която да чуе лекцията за историята на храма, палим свещи и отправяме молитви за здраве и за помен на нашите покойници – Задушница е.

Вратата на храма нарочно е построена ниска за да може всеки посетител на православния храм, независимо от неговото вероизповедание да се поклони при влизане в Божия дом. Прекръстваме се, покланяме се и след като слизаме по три стръмни стъпала вече сме в храма. Според преданията един от ктиторите – Хасия, пренесъл земя от Иерусалим и други свети места, която е положена под каменния под за да може всеки богомолец в храма да получи Божигробска благословия и да усети благодатта на Светите земи.

Щом вдигнах поглед и дъхът ме спря от стенописите, които са завзели всеки квадратен сантиметър от стените и тавана на храма – така запазени, все едно, че са правени преди няколко години, а не преди три века. Пълен контраст с простичкия външен вид на храма. Общия брой на изписаните свети образи е над 450, от които и образите на близо 30 жени-светици – много изображения на Пресветата Дева, на Св. Мария Египетска, Св. Александра, Св. Неделя, Св. Матрона и други. През повече от 270 години църковни служби иконите на олтара и стенописите са били покрити с дебел слой сажди, които за наша радост са консервирали естествено светите образи и днес можем да ги видим в пълното им великолепие.

Отвътре храмът представлява трикорабна базилика. През малките отвори на прозорците– бойници, които пропускат дневна светлина в храма, никога не прониква слънчев лъч. Това е една от причините за добре запазените стенописи. Чрез умело замаскирани в стените отвори строителите са създали естествена вентилация в храма, която поддържа почти постоянна температура в храма през цялата година.


Dobyrsko_011.jpg

Жертва Авраамова - стенопис от храма

В дясно от входа (като гледаме към олтара) са портретите на тримата ктитори – Богдан, Хасия и неговия син, облечен в дяконски одежди. Заедно със строителите Спас, Станко и Смилен, те държат макет на храма. Имената на зографите, изографисали прекрасните фрески по стените, остават неизвестни – потвърждение за вярата на нашите предци, че Бог движи ръката на иконописеца.

Почти в центъра на храма в пода е вградена стара мраморна плоча с издълбан в нея Византийски печат – двуглав орел с корона, държащ символите на светската и духовната власт. Печатът е заобиколен от надпис, в който трудно се различава една година – дали е 1122 или 7122 е трудно да се каже. Тази плоча дава основани на някои хора да вярват, че първият храм на това място е бил построен през 1122. Дали е така, ще покаже времето и историците, които още изследват надписа.


Dobyrsko_008.jpg

Каменната плоча с византийски печат

Църквата е уникална със златният си иконостас. Във втората българска държава такива е имало само в Търновград и Добърско. На първия ред в ляво са иконите на Св Богородица и на патроните на храма – Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат. От дясната страна на царските двери са иконите на нашия Спасител Иисус Христос, на Св. Иоан Кръстител и на архангел Михаил. Всички икони са в златни рамки. Над царските двери вместо Тайната вечеря, както е традицията, в цял ръст са изрисувани дванадесетте Христови апостоли – със Св. Павел и без предателя Иуда, отново в златни рамки. Над тях има златен кръст. На не го в центъра е изобразен разпънатият Христос, а в краищата са изписани образите на евангелистите


Dobyrsko_007.jpg

Час от олтара на храма с царските двери, иконите на апостолите в цял ръст и златния кръст

На царските двери са изографисани образите на цар Давид и на мъдрия цар Соломон, на благовестящия архангел и Св. Дева Мария

В ляво от олтара има две уникални икона на Св. Димитър и Св. Георги, изрисувани във войнски одежди, но не на кон, а в цял ръст. Такива изображения има само в Атон.


Dobyrsko_010.jpg

Св. Димитър и Св. Георги

Вътре в самия олтар зад престола има стенописи на Св Богородица Ширшаянебес и Агнецът Божии. На престола е съхранен уникален позлатен дървен кръст – равнораменен, съставен от четири други кръста. В центъра на всеки от малките кръстове се намира образа на един от четиримата евангелисти, а в центъра на големия кръст е изографисано изображение на Иисус Христос при сваляне от кръста на Голгота. Уникалното е, че на изображението с анатомична точност са изрисувани вътрешните органи на Спасителя.


Dobyrsko_009.jpg

Олтара на храма с иконата на Св. Богородица Ширшаянебес, позлатения дървен кръст, зад който се вижда Агнецът Божий

В храма има още много забележителни стенописи. На един от тях е нарисувана Евангелската сцена на изцеления от Христа слепец и на хора, които си измиват очите в кладенче и получават изцеление. Този стенопис е свързан с още едно от добърските предания. От това село са били част от ослепените Самуилови войни, които след завръщане у дома, са лекували очите си с вода от чудотворното кладенче в двора на храма, запазено и до днес.

Най-голяма е площта на стенописа, изобразяващ Успение Богородично. Заедно с многобройните образи на Пресвета Богородица в храма, стенописът говори за безграничната почит към майката на Сина Божий и наш Спасител – Иисус Христос.


Dobyrsko_012.jpg

Успение Богородично

Макар всички стенописи да са забележително красиви, екскурзоводката обръща внимание на два от тях – „Възкресение Христово“ и „Преображение Христово“ - в ада Христос е затиднал с кръста черен човек, символ на потъпкания сатана. Няма съмнение, че беседата за храма има светски характер – съобщават ни, че някой хора виждат „ракета“ в Божествената светлина, обгръщаща Христа при преображението и „капсула“ при слизането в ада на възкръсналия Син Божий. Ние виждаме само доказателство за Божествения произход на Иисус Христос – Светлината на света.


Dobyrsko_014.jpg

Преображение Христово


Dobyrsko_013.jpg

Възкресение Христово - слизане в ада. На преден план са Адам и Ева

Безкрайно красиви са и стенописите на „Рождество Христово“ и „Кръщение Христово“. На първия е изобразена Витлеемската звезда, която се явява от един Божествен лъч, а на втория – от подобен лъч се явява Св. Дух във вид на гълъб. И двата лъча излизат от „триединен“ източник, в който честото сърце не е трудно да види Триединния Бог от Когото всичко изхожда – Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух..

Продължаваме с поклонение пред образите на Свети Константин и Елена, на Свети Илия, на Св. Николай Чудотворец и Св. Николай Нови, на Св. Павел – светите образи като че ли нямат край. Въпреки малките си размери, църквата е изпълнена с благодат и носи радост в душата. Когато си вътре времето спира и не ти се иска да напускаш този дом на духа и преклонението пред Бога.

С прекръстване и поклон към олтара излизаме отново в притвора. Отвън чака нова група – руски туристи. Купуваме си малки сувенири и книжка но проф. Б. Димитров за историята на храма и излизаме на двора. Прехвърчат пухкави снежинки, които ни напомнят, че отново сме се върнали в днешния ден.


Dobyrsko_015.JPG

Излед съм храма от северо-изтос

От източната страна на храма, малко по-надолу е чудотворното кладенче – водата му лекува очни болести. Измиваме си очите и правим снимки отвън – в храма е забранено да се снима, а и нямаме благословия за това. Всички снимки на стенописи и икони, илюстриращи този пътепис са сканирани от книжката за историята на храма.


Dobyrsko_016.JPG

Чудотворното кладенче


Dobyrsko_017.JPG

Измиване на очите с вода от кладенчето


Dobyrsko_018.JPG

Поглед от изток - вижда се един от прозорците.бойници, по-високо са три от вентилационните отвори

Напускаме Добърско с духовна радост от преживяното и с надеждата отново да се върнем тук. В молитвите си по пътя благодарим на Бог, че ни е сподобил да видим красотата, създадена от нашите предци в Неговия дом. Дай Боже всекиму на посети Добърско и да зарадва душата си с поклонение до храма „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Амин


Създадено на: 01/03/2009 - 17:43
Обновено на: 01/03/2009 - 18:07
Категория : На поклонение
Страницата е посетена 4922 пъти


Версия за печат Версия за печат     Отпечатай Отпечатай

react.gifКоментари:


Коментар №2 

leonnybg 04/11/2013 - 10:13

Здравейте! Страхотно споделена информация от вас за нас, вашите читатели. Благодаря ви за подробния разказ за мястото и за споделените емоции и снимки.
С ваше позволения, споделям нашето посещение на това красиво място: http://bulgariaturism.blogspot.com/2013/03/church-dobyrsko.html
Поздрави от нас!


Коментар №1 

Taseva 21/04/2009 - 12:58

Невероятно място!!!Бях по Великден там и останах изуменa от старата църква и от стенописите в нея. А като комбинация с чудната природа и  невероятните гледки към Рила, Пирин и Родопите това е едно уникално  място, което всеки българин трябва да посети, за да се почуства горд със своето историческо наследство и с прирадата ни.


Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 26 ноември 2017 г.(тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение, преп. Алипий Стълпник, преп. Яков Отшелник, св. Стилиан Пафлагонийски). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi124.png

Регистрация

 Брой на членовете 42 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 463792  общо

 3 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.06 секунда