Благоразтворение на въздухаили впечатления от едно пътешествие до Гърция
(28.04.2008г.- 02.05.2008г.)
След радостното тържество на Света литургия за Пасха Христова група християни от Айтоска духовна околия потеглихме на 28.04.2008г. за Гърция.
Отец Ромил – иконом на храм „Св.Димитрий”- благослови началото на пътешествието и групата ни потегли за София, а оттам и за Гърция.
Началото на престоя ни в Гърция поставихме със Света литургия в храм „Св.Димитрий” в Ставрос. Трудно може да се опише красотата на Божествената литургия и камбаненото й възвестяване. Византийският дух е жив, за слава и песни в Христовата църква. Цялата обстановка бе празнична, за нас Великден продължи и в Гърция.
След Св.литургия в 11 часа тръгнахме с автобуса за Уранополи – придверието на Света Гора. Сякаш трябваше началото на това поклонническо пътуване да бъде именно „делът” на Богородица. С „Христос воскресе „ и „Ангел вопияше” навлязохме във водите на този свят полуостров. Един след друг по брега се нижеха духовните светилища, светите обители – заради молитвите на подвизаващите се там се крепи нашия свят: Мегали Мони, Зограф, Дохнар, Ксенофонт, Св. Пантелеймон, Ксиропотам, Симоно Петра, Григорий, Св.Дионисий, Св. Павел. Над всеки от тях се извисява Светия връх Атос, над който се белееше чудно облаче, добиващо различни форми. Ние пеехме, надмогнали смута от разнообразното множество на корабчето, а отвъд се белееше Светия връх, над който онова облаче ни даваше осезание на Св. Богородица. Капки дъжд ни съпътстваха, водите бяха неземно тъмносини, планинските скатове – злачнозелени. С тъга изви корабът своя ход и по залез слънце слязохме на Уранополи. Наред с разните светинки купихме и патерица за нашия духовен отец, архим. Партений.
Отпътувайки от Света Гора също пеехме, разбрали веднъж за винаги, че имаме преславна застъпница пред Господ и света земя, от която се отправят постоянни молитви за целия свят.
На 30.04.2008г. предприехме пътуване до пещерата Алистрати, през град Аспровалта и гр. Амфиполи – красиви морски курорти, в които няма и следа от „мутринския наш барок”; всички сгради са ниски до 5 етажа. Всичко е украсено подобаващо с цветя, зеленина и глинени съдове. Всяка къща е уникална по свой неповторим начин, а всички същевременно изграждат неповторимото единство на тези курортни селища. На път за пещерата Алистрати видяхме и Лъвът на Александър Велики – мраморна скулптура на лъв, загледан в морето, както и древно селище покрай последните меандри на р. Струма.
Пещерата Аспровалта видяхме между 11.30 и 13.00 часа. Удивихме се за пръв път на подземните красоти, но и искрено се радвахме, когато на излизане призовавахме: Отворете се, порти адови” и пяхме възкресните катавасии. Подземните красоти на тази мраморна пещера не надвиха очарователната гледка от градините с цветя, маслиновите горички. Всяко парче земя тук се обработва, макар и разпокъсано, земеделието тук е благодатно.
На връщане от Алистрати видяхме отвисоко град Драма, но не влязохме там. Следваше посещаването на манастира „Св. Лидия” – съвременна света обител, възникнала на мястото на древна църква. Тук в райска градина и съвременни сгради се върши великото дело на апостолизацията, просвещението в православната вяра чрез училища, срещи, книгоиздаване, радио и телевизия и пр. посрещна ни сестра Георгия, македонка, която знаеше български език.
Новият храм на манастира е неповторимо изписан отвътре и красив отвън. Когато бяхме в храма, отец Ромил изнесе кратка беседа за Христовото възкресение и тържеството на православието, изразено в зографиите. Закупихме си различни предмети за спомен- светилник, за пренасяне на пасхалния огън, икони, тамян и икона на Пресвета Богородица „Достойно ест” с химна „Чистая Дево” на гръцки, които изпяхме в автобуса.
След манастира „Св. Лидия” се спряхме в курортното селище Аспровалта (или Амфиполи). Отново всичко беше спокойно, кафенетата някак приветливи и уютни; няма го хаотичното лутане, нервното бързане, кичозните постройки. Свежата зеленина заедно с малките хотелчета и къщи ни отвеждаха до морето неусетно.
На 1.05. тръгнахме рано за град Кавала покрай брега на древния път. Преминахме през различни природни картини – делтата на Струма, долини, обработваеми пасища, маслинени градини и планински гори. Мраморните склонове са величествени и навсякъде се чувства особената благодат на тази земя. Кавала – градът на морето, подобен на Търново, е кацнал по стръмните склонове. Много история имаше и тук, старото пристанище, крепостта на върха от византийската епоха и величественият храм „Успение Богородично” на върха над морето. И тук се поклонихме, вървяхме по лавровите листа и бяхме радостни на това тържество на православието.
След това отпътувахме за Хрисуполи и пристанището за о. Тасос. Пътувахме на ферибота и хранехме чайките, а зеленият маслинен остров се приближаваше откъм хоризонта. Обиколката започна веднага след слизането ни от ферибота. Спряхме за обед на беломорското крайбрежие. По стръмните и остри завои се изкачихме по южните му склонове, където на една скала над морето е кацнал девическият манастир „Св. Архангел Михаил”. Тук се поклонихме на чудотворната икона на св. Архангел Михаил в черква от Х-ти век с каменен покрив. Особената благодат на това свято място повлия веднага на всички ни. Жените бяха облечени с поли за благоприличие, както изиства реда за посещаване на света обител. Малко беше времето за поклонение за нас и последни влязохме в автобуса. Оттук си купихме икона на св. Архангели Михаил и Гавраил, тамян и чисти восъчни свещи.
Следваше преход към северния и западния склонове на острова. Тук всичко е гори, непокътнати, с чудна пъстрота и изобилие на зелени тонове. Спряхме в старата столица на острова – Панагия – тихо, спокойно, сгушено в полите на върха селце, пред което шуртеше бързей с бистра вода. Покрай старите къщи и по тесните улички отидохме до черквата и я разгледахме. На връщане се поздравихме с местни жители – „Христос анести” – каква искрена радост и спотаена топлина имаше в тези поздрави. Отпихме от бистрата и студена чешма и тръгнахме за столицата Тасос. Видяхме останките от древността – Агората и, разбира се, намерихме черквата „Св. Николай. Тук бяхме на вечерна служба за Живоприемний източник и с тъга си тръгнахме, без да дочакаме водосвета, който започна. Бързината за ферибота си каза лошата дума – но все пак бяхме доволни и радостни.
На 2.05., след утреня в местния храм на Ставрос и закуска се сбогувахме с нашите домакини с чиста благодарност за условията, които ни предоставиха. Тръгнахме „да превземем Солунската митница”, както казва екскурзоводката или пък да се поклоним на Св.Димитър, както казвахме ние.
Пътувахме, четейки акатиста на Св. Вмчк. Димитрий Мироточиви Тесаломитский чудотворец. Първо Бог ни сподоби да се поклоним на светията в храма му в Солун. Свят момент, „дай, Боже, всекиму”! Дивен Бог во святих своих! Поклонихме се и на св. Анисия, и на този свят храм. Запалихме свещ от кандилото на лобното място на св. Великомъченик, изпяхме тропара за Възкресение Христово.
Следваше посещение на ротондата Св.Георги. тук вече бяхме потресени от величието и вечността на Православието. Храмът от ІV в., който е замислен за гробница, станал при Юстиниян християнски храм. Прекрасните мозайки се разкриват изпод мазилката от мрачния период на агарянското владичество. Божествените лица се откриват, непокътнати от вековете. Запазено е минарето, но е сложен нов престол , на който се служи Св. Литургия. Дай, Боже, да се върнем, когато е готово всичко и реставрирано от тази велика епоха на крепка вяра.
Разхождахме се измежду градските сгради и зървахме сгушените стари и нови храмове. Отец Ромил, Светла, Кръстинка и Галина се сподобиха да се поклонят и на мощите на св. Теодора в мъжкия манастир в града „Св. Давид Солунски”. В 15 часа си тръгнахме с малко тъга, но с усилена вяра и благодат от поклонението минахме и през град Серес, където имахме половин час за разходка из центъра. И тук отново чухме българска реч. Изобщо през цялото време на пътуването в магазините и на други места срещахме българи или хора, които знаят български език. Тази благодатна земя има с какво да привлича и задържа вниманието на съвременния суетен човек.
Едно обаче си мислех, влизайки в България в 19 часа: дай, боже, щото благодатта и крепката вяра да дойде в душите и на нас, българите. Дано всички заедно се усилваме и подкрепяме по истинския път на спасение на душите ни - вярата православна Христова! Амин!
Създадено на: 13/06/2008 - 20:30
Обновено на: 13/06/2008 - 20:37
Категория : На поклонение
Страницата е посетена 7781 пъти
 Версия за печат
 Отпечатай
|
Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License 
Коментари:
94 членове
Нагоре