Важно!
19 август:
Св. мчк Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици. Преп. Теофан Нови Атонски (Събота след Успение Богородично)

20 август:
✝ 11 Неделя след Петдесетница. Неделя след Успение Богородично. Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
2. Още - За покаянието

За покаянието

материали, подготвени от протойерей Павел Гърбов от храм „Св. Йоан Богослов” в гр. Карнобат

1. Бог е огън

            Бог е огън, който пояжда. Когато предмет се докосва до огъня, се изменя – или изгаря, или се закалява.
            Така човек, докосвайки е до Бога, или загива, или се спасява.
            Огънят винаги е огън! Но ето – от съприкосновението с него се получава пепел, и стомана, в зависимост от това какво се докосва. Така става и с човека и всичко зависи от това как ще поднесе той към Божествения огън- в какво състояние той ще се докосне до Бога. Ако се държи като желязото, то желязната сила ще стане стоманена. Ако се отпуска до слабостта на сламата – ще изгори.
            Всеки човек рано или късно неизбежно ще се докосне до Бога и горко му ако не се подготви за тази среща.
            Ще настъпи часът, когато искаме или не, ще се случи съприкосновението с Божията сила.
            Лопатата е в ръката на господа. С лопатата се подхвърлят зърното и сламата, и последната я отнася вятърът а зърното пада в нозете на Стопанина и го събират в житници, сламата пък се оставя или изгаря.
Срещата ни с Господа е неминуема и трябва да се готвим за нея.
            Нашите грехове за слама, изгаряща при тази среща. Трябва сами , по-рано да произнесем осъждане на за себе си, и сами, готвейки се за тази среща, да се делим от сламата да изгорим сламата на греховете чрез покаяние.
            Или ще изгорят само те, или ще изгори заедно с тях и самият човек, отдал се на греха.
            Трябва да знаем за страшния съд и да се отнасяме към този ден и това събитие както подобава. Трябва да очистим душата си, трябва да се молим, към това събитие трябва да се отнесем ясно и съзнателно, а не като животно, което скрива главата си да не види опасността

2. Старецът Паисий Светогорец за покаянието

  • Днес грехът е станал на мода. От хората, с които разговарях, нямаше ни една десета да са се изповядали. Аз имам нужда всеки ден да се изповядвам, а те не намират у себе си грехове!”...
  • Когато светиите казвали, че са грешни, те вярвали в това, защото духовните из очи били станали като микроскопи и виждали най-дребните си прегрешения като големи”…
  • Моля Бога да позная себе си. Ако позная себе си, ще имам покаяние. Когато дойде покаянието, ще дойде и смирението, а след това благодатта. Затова желая покаяние, покаяние, покаяние. След това бог изпраща благодатта Си”…
  • Човек не трябва да иска от Бога нито светлини, нито нещо друго, а само покаяние”.
  • Един човек, който имаше сериозен проблем,отиде при стареца, да изпроси молитвата му. Той му препоръча изповед. Почти разочарован, човекът възрази, че е дошъл при свят човек, за да получи помощ, а той му говори за изповед. Старецът отговори: „Аз така мога да помогна - с изповедта
  • Скърбеше за онези, които не се каят, и се молеше за тях. Стремеше се да доведе равнодушните до осъзнаване, да почувстват нуждата от изповед”…
  • Когато виждаше някой да се кае и да променя начина си на живот, силно се радваше. Състрадаваше на каещите се и ги подкрепяше…Добавяше: „Не ме интересува колко грешен е човекът, но се тревожа дали е познал себе си… Когато душата отсече недостатъците си, тогава ще застане красива пред Христа”.
  • Ако някой болен просеше от него молитви за здраве, той му препоръчваше да се изповяда и причасти. Същото казваше и на студенти за успех в учението им. На брачни двойки, които имаха проблеми, препоръчваше да имат духовника се изповядат, да се причастят и да живеят духовно. Като общо и силно лекарство за всякакви случаи, предлагаше покаянието.
  • Мъчно му беше, че у хората се е загубило чувството за покаяние. "Грешат, а съвестта им не ги изобличава. Работата върху собственото аз е безкрайна. Покаянието няма край, подобно на едно резбовано изделие, върху което човек може цял живот да работи с лупа. Ако човек не започне да работи върху себе си, тогава дяволът ще му намери работа да се занимава с другите. Нужно е да придобием духовна чувствителност. Християнинът трябва да вижда страстите у себе си, да се кае за тях, а не да забравя. Европейците захлупват съвестта си, а след това живеят в едно състояние, в което хем са загубили всичко, хем не се чувстват добре. Когато нещо се случи не трябва да се смущаваме, но да се поправяме. Когато виждам някой свой грях , се радвам, тъй като се е открила една моя рана, за да я изцеля. …В духовния живот действат духовните закони. Ако искрено се покаем за някой свой грях, не е нужно да го изплащаме с някоя болест. Бог допуска болестите или несправедливостите заради неосъзнатите грехове!


Създадено на: 16/12/2007 - 16:48
Обновено на: 16/12/2007 - 16:55
Категория : 2. Още
Страницата е посетена 3785 пъти


Версия за печат Версия за печат     Отпечатай Отпечатай

react.gifКоментари:


Коментар №1 

Raina 21/05/2010 - 23:27

Безкрайна е Милостта Божия,Слава Тебе Господи!Стоя на Велики Петък на опелото на моя Господ и Бог и съзерцавам светлия Му лик.Пред очите ми се разкрива цялата греховна бездна,като на лента преминава живота ми,предишен без Бога и Светата Православна Църква.Срамувам се Господи от Тебе и от себе си.Прости Ми Господи за това ,че много пъти те оскърбявах с моите грехове.Винаги ще помня как пристъпих за първи път към Тебе Господи,аз духовносляпата грешница,носеща огромен товар от грехове,натрупани от десетилетия.Греховното покривало е скрило очите ми и аз не виждам,че съм за адската бездна.Тогава си мислех,какво от това?Ще дойда в храма ще се изповядам и ще се причастя,ще изхвърля това греховно бреме,а от друга страна ще започна да трупам нови грехове без дори да си променя начина на живот(защото всички правят така).Но милостивият Бог не допусна това да се случи с мен, започнах редовно да ходя на Църква,доколкото е възможно за мен промених начина си на живот.Сега съм щастлива с моята Православна Вяра.
Мили хора,не стойте далеч от Господ,от Него произхожда красота ,светлина,духовен мир и всяко благо.Без Бога ние сме немощни,затова живейте като православни християни и със Светите Тайнства на Църквата.не отлагайте Покаянието и Изповедта за старост,защото всички ние в нашето настояще живеем в 11-я час,защото никой не знае,кога ще дойде нашият 12-ти час.Ние трябва да си изберем докато сме тук: Вечен живот или Вечна мъка,след смъртта Покаяние няма.


Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой единадесети от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Успение Богородично (15 август 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi121.png

Регистрация

 Брой на членовете 41 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 445803  общо

 20 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.08 секунда