Отрова в сърцето Някога отдавна живеела в едно село девойка. По древен славянски обичай, след сватбата дошла да живее в дома на своя съпруг. Но много неуютно било на младата булка със свекървата. Тя постоянно я поучавала и упреквала за всичко.
Една сутрин рано младата жена се запътила към знахаря, който живеел на края на гората.
- Какво те е довело при мен, красавице! Да не би да искаш мъж да ти омагьосам? - попитал старецът.
- Никой не ми трябва, аз мъжа си обичам, но с майка му да живея не издържам.
- Какво искаш от мене?
- Моля ти се, помогни ми. Дай ми отрова, за да я отровя.
- На това ли ще си изградиш щастието, момиче? Е, добре. Жал ми е за тебе. Ще ти дам билка. Всяка сутрин ще я вариш и с отварата ще поиш майката на мъжа си. Само че има съвет за тебе.
- Какъв? Кажи, всичко ще изпълня, само по-скоро да се избавя от тази змия.
- В нашето село слуховете бързо се разпространяват. Ще те заподозрат. Така че, за да не се случи това, промени отношението си към свекърва си. Стани грижовна, приветлива, усмихвай се. Няма да ти се наложи дълго да се мъчиш.
Така и направила жената. Току що е пропял петелът, а тя стане, замеси хляб, запали печката, каша вари, билки отровни за свекървата запарва. И ласкаво я кани да опита чая-чудо. Мамо я нарича, слуша я за всичко. Мъжът ѝ не може да се нарадва: като свои станали майка му и жена му. Свекървата от душа обича булката. А тя с любов искрена ѝ отвръща.
Притичала отново тя към знахаря, хвърлила се със сълзи в краката му:
- Старче, умолявам те. Ти нали всичко можеш. Дай противоотрова. Твърде много чай запарих на свекърва си. Ще умре. А тя за мене грижовна майка стана.
- Мила моя, успокой се. Аз ти дадох ароматни билки, от които ти вари за свекърва си вкусен и полезен чай. А отровата беше в сърцето ти, но с Божията помощ ти се избави от нея.
Създадено на: 14/02/2013 - 08:59
Обновено на: 02/09/2014 - 08:30
Категория : 6. Притчи
Страницата е посетена 3894 пъти
Версия за печат
Отпечатай
|