Храмов празник в с. Пирне

На 18. януари 2012 г (Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски - Атанасовден) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил Негозов отслужи Света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне. На клира припяваше Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Тодор попТодоров.

Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.

Св. литургия на Антоновден

На 17. Януари Преп. Антоний Велики - Антоновден) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Св. литургия в храм "Св. вмчк димитрий Солунски" - гр. Айтос.

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения.

Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото".

След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизани и излизане.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.

„Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.

Тържествена Св. литургия

На 16.01.2012 г., когато Светата Православна Църква почита Св. Ромил Видински, в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, бе отслужена тържествена Св. литургия от именника Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил Негозов в съслужение с Негово Високопреподобие Димитрий Драганов то гр. Сунгурларе, Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Димитър Сотиров от гр. Котел и Негово Благоговейнство свещеник Димитър Илиев от гр. Несебър.

За благолепието на богослужението допринесе и Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Тодор попИванов, който огласяше клира.

В края на Светата литургия бе изпято многолетствие за здраве и спасение на о. Ромил, а в знак на братска обич кам събратята си и присъстващите миряни Негово Високоблагоговейнствосе обърна с най-топли благопожелания и истинска любов в Христа към тях.

Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.

 

Предстоящи Богослужения

16. януари (Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски) - ще се отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос. О. Ромил има имен ден. НА МНОГАЯ ЛЕТА ВАШЕ БЛАГОГОВЕЙНСТВО!

17. януари (Преп. Антоний Велики - Антоновден) - ще се отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос

18. януари (Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски - Атанасовден) - ще се отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне

20. януари (Преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски ) - ще се отслужи света януари в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос

22. януари (Неделя на Йерихонския слепец) - ще се отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос